Ел Капитан изкрещява името ù.
– Тук! Тук сме! – обажда се Преша.
Той се появява от другата страна на комина. Приближава, накуцвайки, и се отпуска на едно коляно.
– Къде е Брадуел?
– Върна се да вземе Финън и картите. Чакаме го.
– Трябва да се махнем оттук, докато все още можем. Аз ще нося Уилда. Той знае къде отиваме. Ще ни настигне.
– Не можем да го оставим – възразява тя, вперила поглед в полесражението и облаците прах. – Всъщност какво ти е на крака?
– Стара травма.
– Не каза ли, че е разтегнат мускул?
– Това беше травмата – отвръща той и се изкашля в свивката на лакътя си. – Въздухът тук може да те задуши, ако преди това не го направи някое пясъчно създание.
Крие нещо. Тя поглежда Хелмут, който се взира в нея с разширени от страх очи.
– Задуши – повтаря той. – Задуши.
Преша поглежда крака на Ел Капитан.
– На крачола ти има кръв. Разтегнатите мускули не кървят. – Посяга към крака му, но Ел Капитан се дръпва назад.
– Недей. Не е нищо особено.
– Нищо – отронва Хелмут.
– Трябва да ми покажеш – настоява Преша.
Ел Капитан тръсва глава, отправя поглед в небето и въздъхва.
Преша разбира какво става. Един от онези паяци.
– Не – прошепва тя.
Той кимва.
– Носиш го още от града?
– Да. Спипа ме точно преди да се кача в пикапа.
– Спипа мен – обажда се Хелмут. Ако брат му се взриви, той ще го последва.
Гърлото ù се свива.
– Докато ме спасяваше ли?
Той извръща поглед и Преша разбира, че именно тогава се е случило. Усеща, че я разкъсва непоносима вина. Протяга ръка и докосва гърдите на Ел Капитан, точно над сърцето.
– Колко ти остава?
– Около два часа. Достатъчно, за да стигнем до медицинския пункт.
Обзелата я вина се заменя от гняв.
– Можехме да те заведем на лекар в щаб-квартирата! Щяхме да напуснем града и...
– Не – възразява той. – Това щеше да отклони вниманието ни от основната цел, да загубим време...
– Но... – премисля тя наново всички решения, взети в метрото – тъкмо ти ме убеди да дам още малко време на Брадуел и Партридж, за да разкрият тайната на кутията, да довършат картите...
– Както казах, понякога хората за готови да се жертват в името на общото благо. Това е истината.
Въпреки това е бясна.
– Още не е късно. Трябва само да те заведем... – Отеква експлозия. Основата на комина избухва сред прах и отломки. Ударната вълна я блъска в гърба, върху нея се изсипват парчета цимент и хоросан колкото юмрук. Остава без въздух. Ушите ù заглъхват. Изглежда, Специалните сили са прибегнали до тежката артилерия. Прокарва нервно пръсти по мускалите. Невредими са. Обръща се по корем и се оглежда. Въздухът е изпълнен с дим и прах.
– Уилда!
– Тук е! – Ел Капитан я държи в обятията си, предпазвайки я с тялото си.
Нова експлозия разтърва ивицата земя помежду им.
– Бягай! – кресва Преша. – Вземи я и бягай!
Ел Капитан става.
– Пак ще се видим! – надвиква шума Преша. – Това не е краят! Не може да е краят.
Той се усмихва тъжно и побягва, накуцвайки. Докато се отдалечават сред прахоляка, Хелмут вдига кльощавата си ръка. Маха за сбогом.
Преша има чувството, че нещо я разкъсва отвътре. Значи, паякът се е впил в плътта на Ел Капитан, докато е спасявал живота ù. Малко му остава. Опитва се да си спомни. Трябва да се съсредоточи. Примигва, за да пропъди сълзите, и поглежда към бойното поле.
Брадуел. Трябва да намери Брадуел.
А къде са Партридж и Лайда? Дали вече не ги водят към Купола?
Втурва се с натежали крака по руините на взривения комин. На няколко метра зърва хора, обзети от паника. Отначало решава, че са групита, но после осъзнава, че е шайка подземни момчета, завлекли далече от полесражението едрото тяло на войник от Специалните сили, вече издъхнал. Изкормват тялото му за оръжия и боеприпаси. Усеща, че ù прилошава. Ненавижда този свят.
Брадуел. Къде е той, по дяволите? Дали изобщо ще се върне? Ами ако е мъртъв? Ами ако вече го няма?
В далечината подземните момчета се счепкват за останките от разкъсаното тяло на войника. В същия миг нещо малко и остро изсвистява във въздуха и се забива глухо в земята.
Стрела.
А после и още една.
Майките са тук, заели позиции в далечния край на могилата. От тях се излива дъжд от стрели и копия. Но защо е тази внезапна атака? Досеща се. Майките прикриват Браудел, който в този миг се носи към нея през стелещия се прахоляк, стиснал Финън под едната си мишница и навитите на руло карти под другата. Жив е. Изведнъж гърдите ù се изпълват с въздух и облекчение. Може би радост?