– Тръгвай! – повтаря Хелмут.
Дарс отдава чест и се втурва обратно. Долитат още няколко сови.
– А ти, Ригс, ще ми помогнеш да стана и да стигна до наблюдателния пост. Ясно ли е? Ще ми служиш като патерица.
– Да, сър – отвръща Ригс.
Ел Капитан изнася напред тежестта на двете тела – неговото и на Хелмут. Ригс кляка. Той обгръща раменете му и казва:
– На три. Едно, две, три. – Ригс започва да ги вдига. Накрая Ел Капитан става, балансирайки на един крак. Опитва да пренесе част от тежестта си на ранения крак. Изгаряща болка разкъсва прасеца му. Порезната рана е много дълбока, а и Хелмут е превързал така стегнато мястото, че кракът му пулсира. – Добре. Да вървим.
– Да вървим – повтаря Хлемут.
Уилда събира набързо частите на паяка робот. Ел Капитан понечва да я скастри, но се отказва. Разглобен, паякът не представлява заплаха. А момичето бе загубило лодката, така че, нека ги вземе.
Ригс е дребен на ръст и подкрепата му е незначителна. Пътят е каменист. Уилда отново върви начело с фенерчето. Ел Капитан усеща пареща болка в прасеца. Може да е инфектиран. Може би тъкмо тази миризма привлича совите тук. Вече са цяло ято и пляскат с криле над тях.
Ел Капитан чува пръхтене откъм храстите.
– Да побързаме – подхвърля на Ригс.
Пита се дали Дарси е заварила Преша и Брадуел в наблюдателния пост. Вероятно седят край камината в старата къща на директора. Или пък спасителният отряд е вече в гората. Войниците със сигурност ще намерят Преша и Брадуел – дано да са живи – ако въобще са успели да се измъкнат от Мъртвите полета.
Внезапно една от совите събира смелост. Спуска се ниско. Ел Капитан замахва и перва краищата на перата ù.
– Дай ми пушката си – казва Ел Капитан. – На служба от две седмици, а? Май имам по-добри шансове от теб, макар да съм нестабилен, пък и мишената е подвижна.
Ригс спира, сваля пушката от гърба си и помага на Ел Капитан да нагласи ремъка. Доволен е, че отново държи пушка в ръцете си. С оръжие винаги се чувства по-добре. Отново чува пръхтене и зърва два бивни да се подават иззад храстите. После изчезват.
Уилда запява с треперещ като ръцете ù глас:
– Ако не изпълните молбата ни, ще убием хората, които държим за заложници.
Ел Капитан вижда сечището, което прозира между дърветата. Останалото знае наизуст – разбитият път води до мястото с арката, сега разрушена; после извива край няколко надвиснали дървета и стига до металния скелет на потрошена оранжерия, разкривени футболни врати, живи плетове, оставени да растат на воля, мъхнати филизи, пълзящ по камъните крехък бръшлян, цъфтящи през лятото жълти цветя с бодливи венчелистчета и глухарчета, които му приличат на триглави бебета. Цялото място сякаш е обитавано от духове.
Изведнъж Уилда спира и насочва фенерчето към храстите.
Ел Капитан нарежда на Ригс да спре. Намират се в края на гората.
– Какво има?
– Не знам – отвръща Ригс. – Тя е обладана от духове.
– Уилда – обръща се към момичето Ел Капитан. – Какво има?
Момичето се навежда и накланя глава, така че да вижда по-добре.
– Назад, Уилда, много бавно – казва ù спокойно Ел Капитан.
Но тя не се подчинява. Вместо това понечва да докосне нещо.
– Не! – кресва Ел Капитан.
Глиганът изгрухтява и се спуска напред.
Електрическото фенерче тупва на земята. Уилда вдига ръка и пада по гръб. Глиганът – с козина като на койот – насочва бивните си към крехкия ù гръден кош.
Ел Капитан избутва Ригс и вдига пушката, но в този миг над него се спуска сова и го удря с крилете си. Останал без опора, той залита напред и стъпва на ранения си крак, който поддава. Стреля, ала куршумът се забива в пръстта.
Уилда започва да пищи като сирена. Глиганът спира, сякаш уплашен. Вдига рязко глава и подушва с гумената си зурла. Разтваря широко челюсти, разкривайки острите си зъби, и ужасяващо квичи.
Ел Капитан се опитва да заеме позиция за стрелба, но си дава сметка, че може би е закъснял, и глиганът ще разкъса Уилда. Бивните му са на косъм от шията ù. Тя ще загине тук, в тази гора, пред очите му. Бе обещал на Преша да я заведе в наблюдателния пост. Но, изглежда, няма да успее.
Ала внезапно глиганът отскача назад, надавйки жаловит писък. На крака му се вижда рана от куршум, от която потича кръв, но не е смъртоносна. За секунди животното замръзва на място.
Уилда е вцепенена от страх. Очите ù са изцъклени, сякаш звярът все още препуска към нея. Ел Капитан се приближава и повдига брадичката ù.
– Успокой се. Всичко свърши.
Белезникавите сови се събират над тях и се спускат надолу. Ригс замахва към птиците и поваля една.