Хейстингс спира и поглежда Партридж с нещо като съчувствие. Е, все пак някаква емоция.
– Какво според теб ще прави баща ми с мен? Мислил ли си за това?
Хейстингс не отговаря.
Партридж го перва по ръката – малко по-силно, отколкото е искал.
– По дяволите, Хейстингс. Говори с мен. Какво, по дяволите, иска той от мен?
Хейстингс вдига поглед към Купола. Очите му са насълзени. Тръсва глава.
– Какво? По-лошо ли е отпреди?
– Ария Флин – изрича Хейстингс. – Възраст: седемнайсет. Приблизителен ръст: сто и шейсет сантиметра. Приблизително тегло: петдесет и един килограма и осемстотин грама. Цвят на очите: светлокафяв. Медицинско досие: чисто.
– Ария Флин. Така се казваше момичето от танците! Момичетата Флин – тя има и сестра. Сузет.
Хейстингс ускорява крачка.
Партридж се затичва, за да го настигне.
– Щом помниш Ария Флин, значи помниш и времето преди да замина. Нали?
– Тогава светът ни бе съвсем малък – отвръща Хейстингс. – Оказа се, че е много по-голям.
– Да, но е опожарен.
Хейстингс не отговаря.
– Подслушват те, нали? Очите, ушите, бомбата в главата ти?
Хейстингс продължава да върви.
Партридж го сграбчва за ръката – за бицепса, където няма оръжия, а само мускули, нервни окончания и истинска човешка плът. Хейстингс се обръща и го поглежда. – Защо дойде да ме вземеш? – пита Партридж, давайки си сметка, че той не може да му отговори, че вероятно всяка дума се записва, но въпреки това не може да се сдържи. – На моя страна ли си? Мога ли да ти вярвам?
Хейстингс мълчи. Сивкавите снежинки се носят около него. Спомни си снежната сфера на Лайда – разклащаше я с чувството, че е затворена в нея.
– Нещата не се развиха, както очаквах. Всичко се обърка, Хейстингс. Баща ми уби майка ми и брат ми. Седж беше от Специалните сили, също като теб, и имаше бомба в главата. Помниш ли, вечерта преди танците говорихме за тези бомби? Аз твърдях, че не са истински, но ти беше убеден в обратното. Оказа се прав. А сега Седж и майка ми ги няма. Мъртви са. Сега той може да убие и нас.
– Имам заповед да те върна в Купола. – Изведнъж настръхва и започва да души. Нещо се тоси из въздуха. – Идват.
– Кои?
– Ще те придружат до Купола. Аз бях дотук.
Партридж поглежда към Купола и вижда малка врата, от която се появяват няколко фигури.
– Имало е врата? През цялото време? Нима е било толкова просто?
– Ще вържат ръцете ти като на затворниците.
– Значи, съм затворник?
– Вече всички сме затворници – отвръща безизразно Хейстингс.
– Слушай, трябва да се върнеш при Ел Капитан. Намери го.
– Аз съм войник. Трябва да съм лоялен. А ти си предател. – Хейстингс изпъва гръб и насочва оръжието си към Партридж. Ясно е, че той го е заловил – но дали по чужда заповед, или просто за да се докаже? Партридж не е сигурен.
Войниците се приближават към тях с невероятна бързина.
– Какво трябва да правя?
– Вдигни си ръцете. И мълчи.
Войниците изглеждат ужасяващо – с огромните мускули, безформени кости и ръбести черепи. Оръжията им са така дълбоко вкоренени в телата, че сигурно са сраснали с костта. С рязко движение един войник подкосява краката на Партридж и той пада.
– Хейстингс, знам, че не си се променил. Знам го. Намери Ел Капитан. Трябва да ми обещаеш!
Хейстингс не отговаря.
Друг войник извива ръцете на Партридж зад гърба му и ги закопчава с пластмасови белезници.
– Хейстингс, още ли си там? – Партридж крещи, въпреки че устата му е пълна с пръст. – Ще застанеш ли зад това, в което вярваш?
Хейстингс се пресяга и го изправя грубо на крака. Той е много по-висок от Партридж и когато се навежда лице в лице с пленника си, процежда със сподавен, гневен глас, в който се долавят стоманени нотки, сякаш гласовият му апарат се задвижва от жици:
– Мога да те попитам същото.
Ел Капитан
Лястовици
Ел Капитан седи на стар сгъваем стол, пристегнат с въжета, за да не се разпадне. Изпънал е ранения си крак напред. Чака търпеливо някой да го намаже с антисептична паста и отново да го превърже. Междувременно отказва да погледне раните. Лястовици с извити клюнове цвърчат под стряхата. Хелмут им гука в отговор. Ригс е запалил огъня и е отишъл за провизии. Коминът е трябвало да минава през трите етажа на къщата, но горните два са отнесени. Първият етаж е с нов покрив – нагънат и разкривен до неузнаваемост, напълно пропаднал в единия ъгъл. Ел Капитан вижда как димът се издига от полуразрушения комин, а после се разнася, смесвайки се със сипещия се сняг.