Уилда е заспала на дървена скара в ъгъла, където покривът е непокътнат. Наоколо е тихо. Дори хората в палатките навън са притихнали. Самият той не може да заспи – още нищо не знае за Преша и Брадуел. Дарс бе изпроводила спасителен отряд да ги търси, ала щом пристигнаха, Ел Капитан изпрати още една група войници заедно с Финън, който да ги води. Нервите му са изопнати, иска му се да се поразтъпче, да се отърси от напрежението.
Ригс се връща с шише спирт и превръзки.
– Няма ли някой с медицинско образование? – пита Ел Капитан.
– Изпратиха мен.
Ел Капитан въздиша. Хелмут също. Ригс коленичи и развива окървавената ивица плат от ризата на Хелмут.
– Много ли е зле? Да не е инфектиран? – пита Ел Капитан.
– Мястото е тъмночервено, подуто и има малко гной. – Отваря шишенцето. – Сега ще те заболи.
– Преживял съм и по-страшни неща.
– По-страшни – казва Хелмут.
– Направи го бързо.
Ригс почиства всеки сантиметър със спирт. Ел Капитан поема рязко въздух. Хелмут също – дали от съчувствие?
Ригс бързо превързва раната.
Ел Капитан се обляга назад, Хелмут поддържа гърба му изправен.
– Ригс – обажда се той.
– Да, сър?
– Какво си чувал да се говори за мен? За какъв ме мислиш?
– Не знам, сър.
– Напротив, знаеш. Какво говорят хората?
– Най-различни неща. Но тъй като сте наш водач, не мисля, че има някакво значение.
Спомня си как Преша бе чакала Брадуел под прикритието на комина. Дали би чакала и него? Струва ли избщо някой да чака двамата с Хелмут?
– Може би има значение какво мислят хората за мен – казва Ел Капитан. – Може би.
Заглежда се през дупката в покрива. Какво е снегът и какво – пепелта? И двете са сиви, леки и се носят във въздуха. Май няма разлика.
Преша
Лед
Преша е притиснала ухо до гърдите на Брадуел и тревожно се вслушва в слабия ритъм на сърцето му, сякаш е часовник, увит с плат. Дъхът му е лек. Вече не я прегръща, ръката му е отпусната на земята. Притискайки я до тялото му, забелязва, че е покрита с лед. Нейната ръка също проблясва от снега, като фина нова кожа от блещукащи бели кристалчета. Съвсем е изгубила гласа си. Миглите ù са натежали от снежинки. Иска ù се да затвори очи. Снегът да покрие и двамата със сиво одеяло. Да бъдат погребани под снежната дантела.
Не може да си поеме дъх. Изморена е. Вече е нощ.
– Лека нощ – прошепва тя с ясното съзнание, че това може да са последните думи, които изрича.
Опитва се да държи очите си отворени. Когато ги затваря, знае, че не заспива. Сигурна е, че умира, тъй като вижда светлинки сред дърветата. Призрачните момичета, превърнали се в ангели... Чува гласовете им, те се носят към нея, сякаш довяти със снега.
Втора част
Партридж
Чист
Никога вече няма да е Чист. Това е невъзможно, но ето как ще го пречистят.
Преливане на нова кръв, нов костен мозък, имплантиране на нови клетки. Калъпът му за мумии е още там – свръхлек и устойчив. Сега му приляга по-плътно, защото е по-силен отпреди. Тялото му изчезва вътре с часове. Все още не могат да направят нищо с поведенческото му кодиране. Но изпробват различни подходи, прилагат нови методи. Без никакъв успех. Увиваха го с мокри чаршафи, докато тялото му премръзна.
– Лумбална пункция – казва някой и моментално вкарват игла в гръбнака му.
Дават му наркотични вещества да заспи, да остане буден, да говори – в стая с бели плочки и записващо устройство на масата. Думите се изстрелват сами от съзнанието, от гърдите му. Хрумне ли му нещо, веднага го изрича.
Понякога чува гласа на баща си по интеркома. Още не го е виждал, въпреки многобройните си молби. Къде е баща ми? Кога ще видя баща си? Кажете на баща ми, че искам да го видя.
Непрекъснато мисли за Лайда. Понякога я вика. Името ù кънти в стаята дълго, преди да осъзнае, че крещи именно той. Веднъж посегна към един от служителите, облечен с бяла престилка. Сграбчи го за дрехата с думите:
– Лайда! Къде е тя? – Техникът се дръпна и ръката на Партридж рязко отскочи, събаряйки табла с остри метални инструменти, които издрънчаха на пода.
– По дяволите! – извика някой. – Стерилизирайте ги!
Понякога една жена с лабораторна престилка му казва кой ден е, но не на календара, а от пристигането му тук.
Днес е дванайсетият ти ден. Днес е петнайсетият ти ден. Днес е седемнайсетият ти ден.
Кога ще свърши всичко това? Но тя не отговаря.
Кутрето му е друг начин за измерване на времето. Лайда бе права. Арвин Уийд успя с помощта на мишката си с три и половина крака. Господи. А щом е стигнал дотук, дали не е на път да открие лек за баща му? Взаимодействието между костите, тъканите, мускулите, сухожилията и кожните клетки на Партридж се пресъздава чрез многократни инжекции. Чуканчето е покрито с отливка от фибростъкло, чиято форма ще приеме пръстът му, щом израсне напълно. Учени, хирурзи и сестри наблюдават кутрето му през микроскопи. Понякога използват нагорещено острие, сякаш ще запояват нещо.