Ти се сбогува, но аз не. Защото един ден пак ще се намерим. Сигурен съм в това.
Той се бе върнал към предишния им живот – с правила и строг ред, с хавлиени кърпи, колосани ризи и прясна боя. Хората разчитат на него. Куполът променя хората – но не само с кодиране и лекарства, а и с душния въздух, който дишат. В Купола тя приемаше това, което ù се казваше. Боеше се най-вече да не разочарова хората. Можеше, стига да бе търсила, да открие истината. Ала беше приела – с лекота, готовност и радост – че хората отвън са безчовечни. Не презира старата си същност, а се страхува от нея. Животът в плен бе удобен и щеше да си го живее, ако имаше избор. Ако ù бяха казали, че един ден ще сподели съдбата на нещастниците отвън, щеше да съжали новото си аз. Но за свой късмет сега е навън.
Щом се уверява, че всички са заспали, дори и Фридъл, тя изважда музикалната кутия, която Партридж ù подари. Навива я и повдига капака. Няколко ноти се отронват. Дали Илиа и Арт чуват мелодията? Къде отива душата след смъртта?
Лайда прибира музикалната кутия под възглавницата си.
Нима е възможно Партридж да запомни външния свят – странната представа за него – след като вече е в Купола?
Тя ще бъде заличена. Не се съмнява в това. Куполът няма да позволи да съществува.
Веднъж вече го остави да си тръгне. Но с всеки изминал ден сякаш го оставя отново и отново.
Свива юмруци. Дали ще ме намери отново? Но после си казва: „Не. Не може да искаш това. Остави го намира.“
Разтваря ръце, разперила широко пръсти.
Преша
Камъни
Преша оглежда бележките си. Проблемът е очевиден. Уилъкс е бил луд. Не само, когато е взривил планетата, но и преди това. В единия край на една страница пишеше: Добрият стар Бък и Колинс – вероятно негови приятели. Останалата част от листа бе изпълнена с преплетени змии. На друга страница имаше само цифри: 20.62, 42.03, NQ4, както и думи: Аз съм изкован от огън. Възроден сред пламъци. Какво ли значи това? Изглежда, е имал слабост към поезията. Една строфа, върху която явно е работел, се появява няколко пъти с различни поправки:
Всеки ден полита тя към купола небесен
и докосва с края на крилото си могилата свещена.
Признал ти бих това, но ням оставам, безсловесен,
защото красотата ти е дарба съкровена.
Беше начертал стрелка от „Признал ти бих това, но ням оставам, безсловесен“ до друг стих встрани: „Написана е истината във ефира ясен.“ Следваше списък на думи, които се римуват със свещена, блажена, променена, изморена, наранена – и с небесен – чудесен, тесен, ефикасен, прекрасен. „Романтик“ – ето как го бе определил Уолронд. За кого бяха напсани стиховете? За майката на Преша? От мисълта за това ù прилошава.
Иска ù се да попадне на формули, записки за клетките, дегенерацията, възстановяването, нанобиологията... Вместо това се натъква на страници, запълнени със съзвездия, птици, завъртулки, стесняващи се спирали.
Втренчва поглед в играта на светлината, отразяваща се в корпуса на Финън. Чувства се толкова самотна. Плъзва поглед по рамото на Брадуел, което се издига и спуска с всеки негов дъх, по челюстта и овала на лицето му. Откакто изрече името ù, той сяда в леглото, храни се и прави по няколко крачки, опрял ръка на стената – докосвайки лицата на призрачните момичета, които, изглежда не забелязва. Взира се в Преша, сякаш тя е някъде далече. Понякога прошепва името ù или казва: „Благодаря ти.“ В тези моменти Преша има чувството, че земята под краката ù се продънва. Сякаш пропада все по-надолу и по-надолу. И все пак през повечето време спи и тогава тя се връща към един и същи въпрос: как е успял Уолронд да проникне в ума на Уилъкс? Стаята се завърта около нея, а призрачните момичета сякаш я изпиват с пронизващи погледи.
– Ами ако в това няма смисъл?
Тя знае отговора. Призрачните момичета ще я преследват. Никога няма да я оставят намира. На този бряг ще дебнат и ще се скитат вечно, ще дебнат и ще се скитат вечно.
Тя казва на Финън:
– Обърни страницата – и в конуса от светлина изниква нова страница от бележника на Уилъкс. Отново птичи нокти.
Но този път в полето се вижда дума: „Бриджит“. Второто ù име. Еми Бриджит Иманака. Уилъкс не я е кръстил. Та той е научил за съществуването ù години, след като е била родена, така че защо ще отбелязва второто ù име – повече от десетилетие, преди тя да се появи на бял свят? Усеща, че се изчервява от гняв.