...Тремор на крайниците. Лека парализа на главата. Влошен слух. Намаляване на зрението от 20/20 на 50/120...
Преша разпознава симптомите. Ускорена клетъчна дегенерация. Майка ù бе споменала, че Уилъкс е започнал съвсем млад да приема мозъчни стимуланти. Може би това е била една от задачите на международния клон на „Най-добрите от най-добрите“ – кампания в глобален мащаб, която е имала за цел да направи най-добрите умове още по-добри. В случай че Новиков и Уилъкс са започнали заедно да приемат мозъчни стимуланти, при нито един от двамата дълго не са се наблюдавали неблагоприятни ефекти. При Уилда е налице треперене, защото тялото ù е прекалено незряло за толкова високи дози. А Уилъкс напоследък е започнал да трепери заради натрупването на стимуланти в организма му през годините. Вероятно при Новиков е имало важни медицински предпоставки, за да се повлияе толкова зле от стимулантите, или просто е приемал по-големи дози от Уилъкс, по-големи от всеки друг...
Уилъкс уби единствения човек, който можеше да го спаси.
Преша започва отначало. Новиков е имал ускорена клетъчна дегенерация, сочат медицинските доклади, а после нищо. Състоянието му изведнъж се подобрява. Вероятно Новиков е знаел, че стимулантите ще имат странични ефекти. Може сам да е предизвикал ускорена клетъчна дегенерация, защото е разполагал със средство, с което да обърне хода на заболяването, и е искал да го изпробва. Очевидно е успял, защото е започнал да се оправя. И това е било първото му плуване за сезона.
– Записките на Новиков – казва тя на Финън. – Искам всичко, което Уолронд е успял да събере – всичките му бележки, написани със собствения му почерк.
На екрана излиза един-единствен резултат: „Записки на Лев Новиков“.
– Отвори файла – казва тя.
Оказва се празен.
Защо тогава Уолронд е създал файл за записките на Новиков?
Освен ако това не е послание, че записките са съществували, но впоследствие са изчезнали.
– Покажи отново съобщението на Уолронд – нарежда Преша на Финън.
Черната кутия просветва и показва лицето на Уолронд. След като изрича встъпителните си думи, очите му се навлажняват.
– Не всичко е съвсем ясно. Не можех да рискувам с нещо толкова просто. Ако в търсенето стигнете до засечка и не можете да продължите, не забравяйте, че познавах ума на Уилъкс като всеки от вас. След като обмислих внимателно бележките си, се наложи да надникна и в бъдещето.
– Наложи се да надникна в бъдещето. Но защо? – Оглежда пръснатите записки.
– За мен тази кутия не бе достатъчно сигурна. Не можех да скрия всичко тук. Не се съмнявам, че познавате добре ума на Уилъкс – та това бе делото на живота ни, прав ли съм? Да предвидим следващия му ход. Е, ако се замислите за ума му, за логиката на мисълта му, ще разберете решенията, които взех. А щом приключите, ще осъзнаете, че всъщност кутията не е никаква кутия. Тя е ключ. Запомнете това. Кутията е ключ, а времето е от съществено значение.
– Спри – казва Преша.
Образът замръзва. Спомня си как Брадуел постави под съмнение твърдението на Уолронд. Времето е било от значение, когато все още е имало надежда, че Уилъкс може да бъде спрян. Не и сега. В това няма никаква логика. Освен това Уолронд се е страхувал да остави формулата в кутията. Файлът е жокер. Той подсказва, че тя съществува и че Уолронд вероятно я е скрил някъде.
– Къде? – Тя присяда на леглото. Изведнъж я хваща яд на Брадуел, въпреки че не е нито честно, нито логично. Нуждае се от помощта му. Поема дълбоко въздух. – Превърти записа.
Уолронд изчезва за миг от екрана, след която се появява отново и казва:
– Усещам, че са наблизо. Времето ни изтича. Ако слушате това, значи, всичките ни усилия са завършили с провал. – От гърлото му се изтръгва нещо средно между смях и ридание, след което добавя: – В края на краищата Уилъкс е романтик, не мислите ли? Иска славната му история да издържи на времето. Надявам се все някой да чуе това и да сложи край на историята му. Обещайте ми.
– Спри – казва Преша. Образът замръзва. Малката вила притихва. Навън е излязъл студен вятър. Клонка бръшлян потропва по прозореца. Би трябвало да каже на Финън да изключи конуса, ала допълнителната светлина ù харесва. Мръква се. Главата ù ще се пръсне.
Птиците на Брадуел помръдват под ризата му. Тя повдига крайчеца ù, за да провери дали са добре, и зърва широкия му мускулест гръб. Кожата му все още е силно зачервена. Птиците изглеждат по-добре. Очите им блестят. Погалва ги по перата. Видът им е прекрасен – почти царствен. Тя се замисля: „Какво ли е да си свързан с нещо живо и винаги да усещаш с плътта си три туптящи сърца?“