Партридж не се стърпява да каже нещо остроумно:
– А обичаш ли да губиш фалшиво време?
– Имаш предвид времето в хибернация?
– Да, точно така – свива рамене той.
– Разполагам с достатъчно такива моменти. Но това време няма как да бъде изгубено, нали? Предполагам, че ти звучи прекалено философски, за да разбереш...
– Опитай.
– По дефиниция времето в хибернация не е изгубено. То съществува паралелно с общоприетата представа за времето. Така че не може да бъде изгубено, нали?
– Така изглежда.
Тя се усмихва и поема към вратата.
Спомня си как Преша е била отровена във фермерската къща.
– Нали няма да ми стане зле от храната?
– Да не си полудял?
– Не знам. Ами ти?
– Не бъди груб.
– Знаеш ли кое е грубо? Да поставиш електрическа яка на човек, към когото уж изпитваш майчински чувства. Докъде мога да отида, за да не бъда изпържен?
– На твое място не бих се отдалечавала. Това е за твоя защита.
– Е, щом е така, благодаря. Сърдечни благодарности.
– Надявам се закуската да ти хареса. На твое място, Партридж, щях да съм благодарна за всичко. Дори за най-дребните жестове. – Прозвучава като предупреждение. Тя му намига, след което кимва и излиза навън, оставяй вратата открехната, за да се чува сонатата, изпълнявана от дъщеря ù Айралийн.
Партридж се отпуска в леглото с натежали като олово ръце и крака. Затваря очи и слуша музиката, но не може да прецени дали някой свири на живо, или е на запис. Дали Айралийн съществува? Дали тук изобщо има пиано?
Ел Капитан
Шевове
Повечето операции са далеч по-сложни от задачата на Хелмут да измъкне краката на паяка с джобното си ножче. Ел Капитан бе извадил късмет, че паякът робот бе заседнал в месестата част на прасеца му, вместо да се вклини навътре, разцепвайки костта. Но най-вече защото се бе отървал само с един паяк – при положение че рекордът е трийсет в едно-единствено тяло. След по-малко от месец на грижите му разчитат вече стотици хора.
В крайна сметка успяват да намерят начин да упояват хората преди операция. Внимателно изучават въздействието на куршумите с успокоително на Финън, както и информацията, която Ел Капитан бе събрал през годините за различните растения, намерени в гората и тествани върху новобранците.
Хелмут инжектира серум в кръвта на пациентите и асистира по време на операция. Щом Ел Капитан поиска спирт, тампони, пинсети, скалпел, игли или фини чисти конци, Хелмут му ги подава. За първи път през живота си работят като един човек с четири ръце. Един от войниците дезинфекцира инструментите със спирт и стои наблизо, в случай че пациентът дойде в съзнание, и тогава се налага всички да го държат, докато не бъде поставена втора инжекция.
Хелмут е запленен от операциите. Навежда се толкова ниско над рамото на брат си, че понякога се налага той да му каже да се отдръпне:
– Спри да дишаш в лицето ми.
– Спри да дишаш – повтаря Хелмут.
На Ел Капитан му прилошава от миризмата на кръвта. Приключва набързо с пациента.
– Трябва да проверя дали са изчезнали още деца – казва на войника. Дванайсет отвлечени деца са върнати, без да броим Уилда, а се носят и слухове за още едно, намерено в ранните часове на деня в изоставена барака на границата с руините.
Щом излизат от палатката, Хелмут потръпва от мразовития въздух. Ел Капитан прехвърля пушката на гърдите си и се отправя към пазара. Наоколо цари обичайното суетене и блъскане, виждат се амбулантни търговци, предлагащи стоката си – месо или странни на вид зеленчуци (но дали стават за ядене?). Минава покрай няколко бензинови варела, около които са се скупчили хора, за да сгреят ръцете си на огъня. Навред го сподирят погледи. Някои само кимат вместо поздрав.
От Специалните сили в града няма и помен. Може би нямат повече работа тук, след като Партридж е в Купола. Въпреки това Ел Капитан е виждал неколцина из горите и се надява някой ден да срещне Хейстингс. Партридж бе казал, че може да му има доверие. Ел Капитан дори бе обмислял идеята да заложи капан за Хейстингс. Но как, по дяволите, се залавя войник от Специалните сили? Капанът за мечки няма да го задържи задълго.