– Кои са числата?
– Двайсет точка шейсет и две, четирийсет и две точка нула три, NQ-четири.
– Приличат на координати.
– Не намирам нито едно място на планетата, което да отговаря на тези координати.
Брадуел поглежда към небето. Отслабнал е, станал е по-изпит, а скулите му – по изразителни.
– Може би не са за тази планета.
– Ако формулата е скрита някъде във вселената, спукана ни е работата.
– Звездите също имат координати. – Брадуел свежда поглед към Финън. – Използвай числата, които Преша ти е дала, и провери дали не се отнасят за някой от обектите над нас – съзвездия, звезди, планети.
Финън забръмчава тихичко, докато яйцето в него се върти. Преша не знае много за нощното небе. Звездите са скрити от пепелта толкова отдавна, че човек рядко може да ги зърне. Дядо ù обичаше да чертае схемите им – Орион, Голямата мечка, Млечния път. Беше ù споменал, че има легенди за звездите, но нищо повече. Накрая Финън грейва в светлина, разкривайки бавно въртящ се модел на нощното небе. Появяват се думите: ректасцензия: 20.62 ч.; деклинация: +42.03°; квадрат: NQ4; зона: 804 кв градуса, изписани до съзвездие с името Северен кръст (Cygnus).
– Сигнус? – изрича смаяно Брадуел. – Всички пътища водят до тази дума.
– Какво имаш предвид?
– Днес размишлявах върху второто ти име – обяснява Брадуел. – „Бриджит‟ означава огнена стрела. Бриджит е и име на светица, а преди това на езическа богиня. Свързва се с огъня, била е покровителка на поетите, знахарите и ковачите. Поставила е началото на оплакването на мъртвите – начин за изразяване на скръбта чрез жалостиви вопли и ридания. Изгубила е сина си. Лицето ù е било наполовина красиво, наполовина грозно.
Преша забива поглед в земята. Усеща обгорените места на окото си – пареща треска, сякаш току-що се е изгорила, която плъзва по цялото ù лице. Описанието не отговаря ли и на самата нея – наполовина нормална, наполовина обезобразена?
– Но най-важното, Преша, е това, че неин символ е бил лебедът.
Вятърът опарва очите ù. Тя вдига ръка и докосва медальона във вдлъбнатината на ключицата ù. Лебедът е била майка ù, а не тя. Поглежда мрачното небе, премрежено с воал от пепел. Обзема я чувството на дълбока загуба, залива я непреодолима скръб, примесена с объркване.
– Майка ти неслучайно е искала да ти го остави – казва тихо Брадуел. – Това е чудесно завещание. Да наследиш тази част от нея.
– Само че аз не го искам. Какво от това, че е била жената лебед? Била е заложница на двама силни мъже. Криела ме е, сякаш съм позорна тайна? Аз не съм лебедът. И не искам да имам нищо общо с нейното завещание.
– Съжалявам – казва Брадуел. – Мислех, че това ще те направи щастлива.
Тя посочва светлината – същата, която мислеше, че идва от стаята на Уилда.
– Ако искаме да спасим Уилда, единственият важен въпрос е защо Уилъкс е бил толкова обсебен от лебеда. Какво е означавал той за него? Върху това трябва да се съсредоточим. Да си поставим проста и ясна цел. – Тя опира длани на очертанията върху стената. – Спомена нещо за огъня. Бриджит е била олицетворение на огъня, огнена стрела. А Уилъкс е написал, че е възроден сред пламъци. Какво означава това?
– Не знам.
– Рано или късно ще трябва да приемем, че има загадки, които не можем да решим. – Замисля се за глупавите любовни стихове на Уилъкс и за онези проклети преплетени змии, които неспирно е рисувал. Може да са просто налудничавите драсканици на лабилен млад човек, направени без особена причина.
– Ще успеем да намерим достатъчно отговори. Спомни си какво каза Уолронд – кутията е ключът към следващия ни ход. Това е всичко, от което се нуждаем.
– Значи не задаваме правилните въпроси – казва Преша.
– Какво имаш предвид?
– Не съм сигурна. Явно второто ми име означава нещо, но какво значат имената на Партридж и Седж?
– Знаеш ли трите им имена?
Тя поклаща глава.
– Ингършип веднъж назова Партридж с цялото му име. Знам, че първото е Рипкард, но другите не помня.
– Ами Седж?
Тя свива рамене.
Брадуел казва на Финън да покаже пълната биография на Елъри Уилъкс.
Над главите им лумва конус от ярка светлина; на фона ù се появява документ.
– Двама сина – прочита тя. – Рипкард Крик Уилъкс и Седж Уотсън Уилъкс.
– Уотсън и Крик – казва развълнувано Брадуел.
– Кои са те?
– Двамата учени, открили структурата на ДНК.
– Но каква връзка има това? – въздиша Преша.
– Змиите – отвръща Брадуел.
– Какво за тях?
– Нали каза, че винаги били по две, преплетени една в друга?