Ел Капитан свива рамене.
– Аз пък се гордея със себе си. Все пак той е нещо като трофей, нали така? – Той скръства ръце на гърдите си.
– Влезе задъхана – отбелязва Брадуел. – Какво е станало?
– Докато бях навън, ми хрумна нещо.
– Какво? – пита Брадуел.
– Къде може да е скрита формулата. Стрелям малко наслуки, но... – Тя взима един паяк и го слага на дланта си. – Звездите се използват за навигация. Двайсет точка шейсет и две, четирийсет и две точка нула три, NQ-четири – може да са ориентири за някой, който се намира на земята. Въпросът е има ли купол – но не какъв да е, а някое древно, важно и свещено място, което да отговаря на координатите на Сигнус.
Брадуел оставя Финън на масата. Казва му да им покаже съзвездието. От Финън се излъчва ярка светлина. В прашния въздух затрептяват звезди.
– Информацията не е достатъчна – обажда се Ел Капитан.
– Откъде си толкова запознат с координатите на звездите? – учудва се Брадуел.
– Не забравяй, че съм израстнал сред заклети оцелели. Докато другите хлапета си правеха снимки с гигантски кукли в увеселителните паркове, ние с Хелмут се учехме как да заравяме оръжие в земята. Знам как да намирам следи и да ловувам, как да запаля огън и как да държа хищниците настрана. Мога да позная кое става за ядене и кое може да те убие. Живеехме според законите на природата. Бяхме подготвени за края на света. А освен всичко друго оцелелите знаят нещичко и за звездите.
Ел Капитан посочва изображението на лебеда.
– Съзвездието Сигнус е важно. Наричат го още Северен кръст и е огромно.
– Всеки ден съзвездието прорязва значителна част от небето. Заема твърде голяма площ. Така че трябва да знаеш какви са координатите му в определен ден и час. – Ел Капитан взима джобното ножче на Хелмут, за да отстрани мръсотията под нокътя на палеца си. – Или пък трябва да се ограничиш до една-единствена звезда, покриваща доста по-малка площ. Това ще стесни обхвата на търсенето на свещени куполи.
През конуса от светлина преминава цял калейдоскоп от менящи се куполи и съзвездия като прелиствана от вятъра книга.
Хейстингс издава стон и се размърдва леко, но продължава да спи.
Преша сяда до масата, отрупана с всевъзможни жички, механични стави, метални обвивки, тънички спици и изгасналите дигитални екрани на паяците роботи.
– Защо си донесъл тези неща? – обръща се Преша към Ел Капитан.
– Преди време обичаше да майсториш разни неща. Реших, че може би ще искаш да опиташ нещо ново.
Преша се замисля за протезите, които бе сглобявала за механичните създания – пеперуди, костенурки, гъсеници.
– Нещо конкретно ли имаш предвид?
– Какво ще кажеш да направиш от тези боклуци оръжия по свой дизайн? – предлага Ел Капитан.
Преша плъзва поглед по лицата на призрачните момичета по стените. Уил-ъкс. Уил-ъйс. Уил-ъкс.
– Това, което ни трябва, е в бележките на Уилъкс – казва тя. – Сигурна съм. Сред всички тези идиотски птици, спирали и сълзливи стихотворения. Информацията е скрита в бъркотията от безсмислени драсканици.
Ел Капитан се разсмива.
– Уилъкс е рисувал птици и е писал стихотворения? Най-големият масов убиец в историята на човечеството? Това трябва да се види. Финън!
– Слушай, Кап – обажда се Брадуел, – не е време да се подиграваме на Уилъкс.
– Чакай – казва Преша. Опитва се да си спомни стихотворението – за истината, написана високо в небето, имаше криле и нещо свещено. – Искам да видя стихотворението. Любовната поема за това как немее пред красотата ù...
Финън тършува из базата данни. Накрая в светлината на конуса изниква страница от тетрадка. А там са стиховете на Уилъкс.
Преша чете на глас:
– Всеки ден полита тя към купола небесен / и докосва с края на крилото си могилата свещена. / Признал ти бих това, но ням оставам, безсловесен, / защото красотата ти е дарба съкровена.
– Колко зхаросано – казва Ел Капитан.
– Захаросано – повтаря Хелмут.
– Всеки ден полита тя – като съзвездията – към купола небесен – размишлява Брадуел на глас.
– Могилата свещена – добавя Преша. – Това е мястото, което търсим!
– А какво пише отдолу? – пита Брадуел.
– Втори вариант на стиха „Признал ти бих това, но ням оставам, безсловесен“, който гласи: „Написана е истината във ефира ясен.“ – Преша се обръща към Финън. – Покажи отново Сигнус.
Тетрадката изчезва и на нейно място изниква съзвездието. Преша се вглежда в крилата на лебеда.
– Това изглежда по-изпъкнало. Има по-заострен край – посочва едното крило, отбелязано с буквата К. – Финън, как се нарича тази звезда?