Усеща, че нещо го гъделичка по голия глезен. Щом се почесва, един огромен черен бръмбар тупва по гръб на земята, размахвайки крачка във въздуха. Още една буболечка? Преобръща го с върха на обувката си. Бръмбарът примигва със слаба червена светлина и се отдалечава. Дали не е полуробот – също като паяците, изпратени от Купола? Още не може да си обясни какво означава присъствието на нощната пеперуда и на бръмбара. Възможно е да са най-новите шпионски изобретения на баща му за събиране на информация и потисничество.
В този миг чува гласове. Партридж се скрива зад живия плет, около телената ограда на тенискортовете. По пътеката се задават двама пазачи. Ключовете им подрънкват.
– Хвърля топката в съвършена спирала. А е само на пет. Съвършена ти казвам. Знаеш, че съм тренирал.
– Че кой не го знае! – Пазачите са толкова близо, че вижда блясъка на обувките им.
– Сериозно ти казвам, от хлапето можеше да излезе нещо. А сега какво? Край на състезанията и на тренировките. Право да ти кажа, всички сме...
– Затваряй си устата – смъмря го другия и се заковава на място. Партридж затаява дъх. Пазачът се оглежда наоколо. Партридж усеща как кръвта нахлува в главата му. Но тогава човекът добавя: – Тук всеки може да те чуе. Под душа можеш да дрънкаш, каквото си искаш. Но не и тук. Не и когато си с мен.
Пазачите отминават в мълчание.
Партридж си отдъхва. Как ще успее, по дяволите, да се добере незабелязано до академията? Усеща нещо на рамото си – още един бръмбар? Не, този път е ръка с бледа кожа и изящни, дълги пръсти.
– Партридж. – Едно лице сякаш изплува пред очите му – лицето е момчешко, слабо и луничаво.
– Кой си ти?
– Винти Фърт.
– Винти Фърт? – Въпреки че Олгрин Фърт беше приятел на Вик Уелингзли и мразеше Партридж, имената на родителите му бяха в сигнусовия списък на майка му. Партридж си спомня, че Олгрин е разказвал за Винти. Родителите му се притеснявали, защото смятали, че е твърде недоразвит, за да бъде приет в академията.
– Точно така – отвръща Винти. – Знаех си, че ще те намерим!
– В академията ли учиш? – пита го Партридж, като че ли има някакво значение.
– За първа година.
– Какво търсиш тук?
Винти се оглежда бързо
– Трябва да дойдеш с мен – веднага.
На чия ли страна е Винти? Започва да се чуди дали нощната пеперудата и бръмбарът не са издали местоположението му, засечено от някоя сложна система, управлявана от баща му. Ако е така, защо ще изпращат слабак като Винти Фърт?
– Слушай, няма да се хвана на въдицата на баща ми. Можеш да му кажеш, че...
– Не е баща ти – отвръща Винти. – А Сигнус. Ние сме Сигнус. Чакаме те отдавна.
Партридж
Долу
По всичко личи, че Винти усеща приближаването на пазача с електромобила доста преди Партридж да чуе нещо. Момчето го избутва в странична алея между два магазина и количката профучава покрай тях. Винти вдига ръка, сякаш му казва: „Чакай, чакай!“ Когато шумът заглъхва, двамата поемат нататък.
Партридж задава въпроси, ала Винти слага показалец на устата си, след което продължават. Опитва отново да пита това-онова шепнешком, но Винти всеки път поклаща глава.
Момчето го отвежда до централната част на Купола, след което прикрива лицето си, пристъпва към асансьорите и натиска най-близкия бутон.
Няколко асансьора идват и си отиват. Вратите им се отварят, ала Винти не помръдва от мястото си. Кабините са празни. Винти натиска бутона отново.
– Като дойде подходящият, свий се ниско долу.
Най-сетне се отваря вратата на един от асансьорите в средата. Винти смушква Партридж.
Вътре заварват едър мъж, който диша хрипливо, придружен от дребна жена. Лактите им са сключени така плътно, сякаш са сраснали един за друг. Лицето на мъжа е пламнало от кашлицата, която раздира гърдите му. Очевидно отиват в медицинския център на нулевото ниво. Винти го избутва в асансьора. Партридж пристъпва неохотно, тъй като го обзема старият страх от възможна зараза – това, от което всички в Купола се боят най-много. Освен това, защо да взимат точно асансьора, в който има хора?
Но Партридж бързо осъзнава, че всичко е постановка. Мъжът негодува престорено срещу отварянето на вратите на това ниво, оплаквайки се на жена си между пристъпите на кашлица, докато в същото време едрото му тяло и дългото палто пречат на камерата да се вдигне към Винти и Партридж.
Толкова са близо един до друг, че Партридж усеща одеколона и медицинския талк на мъжа.
Не спират на първо ниво, предназначено за обикновените хора – с огромни жилищни сгради, училища, центрове за развлечение и пазаруване, сред които е и рехабилитационната клиника за психичноболни пациенти, където бе въдворена Лайда.