– Почакай.
Единственото му желание е да бъде още няколко минути с Гласингс, просто да поседят, сякаш са баща и син. Иска му се отложи момента на истината.
– Разкажи ми първо за бръмбарите. Засега... – Ръцете му треперят. Той ги сключва една в друга. – Бръмбарите – казва той. – Да караме едно по едно.
– Добре – съгласява се Гласингс. – Пуснахме хиляди бръмбари. А също и други насекоми. Всъщност те са киборги. Снабдяват ни с информация и можем да ги контролираме от разстояние.
– Могат ли да бъдат проследени?
– Не. Това е най-хубавото. Разбира се, хората на Уилъкс са му занесли няколко буболечки. Той знае, че има врагове. Всъщност това го държи във форма. Само че не знае нито кои са те, нито какво искат.
– Вие сте луди! – избухва Партридж, но тогава се сеща, че Гласингс е бил негов учител и се извинява: – Съжалявам, сър, но трябва да проумеете, че баща ми ще намери начин да ги проследи. Никога не би позволил съзнателно настроени срещу него сили да разполагат със свое разузнаване.
– Още не ни е разкрил – отвръща Гласингс. – Ние сме предпазливи. Налага се да бъдем, за да оцелеем.
– Ами мъжът и жената, които ме прикриваха в асансьора?
– Ето го доказателство. Разполагаме със здрава мрежа и можем да ти помогнем да направиш каквото трябва.
Партридж се обляга назад. Моментът на истината.
Изведнъж в погледа на Гласингс се прокрадва умора. Професорът изглежда по-стар, отколкото Партридж го помни.
– Трябва да убиеш баща си – казва той.
– Не – поклаща глава Партридж.
– Слушай – изрича бързо Гласингс. – Ще се погрижим за всичко. Има едно хапче. Ще стане за нула време. Отровите не могат да бъдат проследени. А ти можеш да стигнеш до него. Все пак си негов син.
– Няма да го направя. – Усеща, че му прилошава.
Гласингс не казва нищо. Изглежда замислен и непоколебим.
– Няма да убия баща си. Това ще означава да стана като него. Нима не разбираш?
– Ами ако стане при самозащита? – казва ядосано Гласингс. – Навън се е случвало да нараниш някого, нали?
– Навън се налага да вършиш неща, за които после съжаляваш. Там е пълно със зверове, пясъчни създания, групита и войници от Специалните сили.
Гласингс се изправя и минава зад креслото. Сграбчва облегалката и казва:
– Тук не става дума за възмездие. Целта ни е да спрем баща ти. Той все още е много опасен.
– Мислиш ли, че не знам това?
– Нима не би убил човек, за когото знаеш, че ще продължи да убива?
Партридж иска веднъж завинаги да сложи край на това – на жестокостта на баща си, на смъртоносното му завещание. Наистина би могъл да се добере достатъчно близо до него. Би искал секунда преди да издъхне, баща му да разбере, че синът му го е извършил. Представя си внезапния проблясък на ужас в очите му. Но това е нещо, което не може да направи.
– Трябва да се опитам да поведа хората тук с достойнство.
Гласингс сяда отново. Притиска юмруци. После, без да поглежда Партридж, заявява:
– Той има големи планове за теб.
– Какви планове?
– Разбрах, че иска да се задомиш, да докажеш, че си станал благоразумен.
– Оженил се е отново. Знаеше ли за това?
– Направиха го, без да вдигат много шум.
– Айралийн е моя доведена сестра. Той иска да се обвържа с нея.
Гласингс се дръпва рязко назад.
– Но това е кръвосмешение.
– Не и технически погледнато, но при всички положения е лудост.
– Той обича да контролира всички изкъсо. – Поглежда косо Партридж. – Ами Лайда?... Жива ли е?
Откъде Гласингс знае за Лайда?
– Научил си, че е била изведена от Купола?
– Като примка, с която да те накарат да се върнеш. Да, имахме наши хора в рехабилитационния център. Дори пазачът, който я придружи до изхода, беше от нашите. Тя добре ли е?
– Надявам се. – Помни я как пее на сцената – същата тази сцена над главите им – как музиката се лее от душата ù.
– Може да опиташ с Айралийн.
– Какво? Не искам да я използвам.
– Ами ако тя също има полза от това? Не е добре да я пренебрегваш. Партридж знае, че Гласингс е прав.
– Говори се, че баща ти иска да ти покаже как управлява тук, а после да прехвърли нещата в твои ръце. Сега следващият в йерархията на Купола е Форстийд.
– Форстийд, точно така. Бях забравил за него.
– Откакто баща ти взе да остарява и да става все по-слаб, той стана лице на управляващото тяло на Купола. Но Уилъкс би предпочел теб.
– Защо?
– Истината ли искаш да чуеш?
Партридж кимва.
– Защото смята, че може да те манипулира.