– Уилъкс сигурно е бил Сигнус. А Новиков – Фаетон. – Преша се обръща към Брадуел. – Смяташ ли, че Уилъкс наистина е искал да го спаси?
– Митът звучи странно пророчески – отвръща Брадуел. – Ако Новиков е разполагал с формулата и е провеждал успешни експерименти върху собственото си тяло, и ако Уилъкс наистина го е убил, тогава се е превърнал в смъртен. Предопределил е собствената си съдба. Както каза Уолронд...
– „Той уби единствения човек, който можеше да го спаси“ – добавя Преша. – Очевидно е чувал този мит, дори да не го е разбирал напълно. Нали все пак е избрал лебеда като символ на седморката.
– Мисля, че Уолронд е бил прав за обсесивния разсъдък на Уилъкс, за значението на съзвездието Сигнус, връхчето на чието крило минава над Нюгрейндж – казва Брадуел. – Преди не бях сигурен, но сега си мисля, че започвам да проумявам моделите в мисленето на Уилъкс.
Преша се взира на изток в останките от стари фабрики с нагънати изтърбушени покриви. Тъжна гледка.
– Чудя как ли са оцелели тук.
– Не знам, но трябва да са били доста жилави.
– Пътят свърши – обявява Ел Капитан.
Асфалтът постепенно изчезва. Пясъчните създания се извиват на хоризонта. Преша взима пушката и я притиска към гърдите си.
В далечината се вижда огромна, подобна на скелет, криволичеща структура – дълга шия, която свършва внезапно, гръбнак, който се устремява към земята, завършващ с овал; напомня за буквите от старо време, на които я бе учил дядо ù.
– Какво е това?
– Увеселителен парк – обяснява Хейстингс. – Трябва да го заобиколим от изток.
Брадуел се навежда напред.
– Божичко. Познавам това място. Идвал съм тук като малък. Тогава беше съвсем ново, но направено да изглежда ретро. Нали знаете, че от движението „Завръщане към добрите обноски“ обожаваха всичко, което напомня за стария свят. Наричаше се „Лудият Джон“. Имаше един клоун – наистина огромен клоун с клатушкаща се глава, въртележка и старовремско скоростно влакче. Но не като симулаторите в театрите, а съвсем истински. С истински вятър, който развява косата и изпълва дробовете ти. Баща ми веднъж ме доведе тук. Возихме се на „Громолящата светкавица“ и на „Лавината“.
– „Лудият Джон“ – казва Ел Капитан. – Спомням си афишите. Майка ми все не успяваше да събере достатъчно пари.
– Майка ми – повтаря Хелмут.
Преша се сеща за дядо си, Одуалд Белс, който все ù разказваше за едно пътуване до „Дисни Уърлд“ през времето Преди – измислена от него история, превърнала се в част от миналото ù, за което той не знаеше нищо.
– Мястото е населено – отбелязва Хейстингс. – Скоростното влакче е наблюдателна кула. Виждате ли ги?
– Кои? – пита Преша, но тогава в най-горната част на конструкцията различава няколко дребни фигури, застанали на вертикален участък, вероятно използван като стълба.
– Последния път, когато дойдох – добавя Хейстингс, – се оказаха доста опасни. Разполагат с електричество и барут от фойерверките...
Внезапно седанът занася странично, след което описва кръг. Задните гуми забуксуват в прахоляка. Колата се разтърсва и спира.
– И капани – довършва Хейстингс.
– Какво стана, по дяволите? – надава вик Ел Капитан, след което премята ремъка на пушката през главата на Хелмут и посяга към дръжката на вратата.
– Не излизай! – предупреждава го Хейстингс.
– Излизай – прошепва Хелмут.
– Трябва да хвърля поглед на щетите. – Ел Капитан отваря вратата и излиза навън. Кляка до предната гума, след което става и потрива с ръка шасито. – Проклятие! – изругава той. – Кой би сторил такова нещо на моето бебче?
– Моето бебче! – надава вик Хелмут.
Пясъчните създания са далече оттук. Наоколо е тихо.
– Някой е заровил нещо в земята – казва Ел Капитан. – Розова дупка със зъби! Някаква огромна гнусна уста!
Преша се навежда над предната седалка.
– Трябва да видя това.
– Аз също – додава Брадуел.
– Бъдете внимателни и не се бавете – предупреждава ги Хейстингс.
Спуканата гума е заклещена в съвършено кръгла розова дупка, направена вероятно от фибростъкло. От вътрешната ù страна се виждат остри шипове, забили се дълбоко в съсипаната гума. Свободните краища на брезент се развяват от вятъра.
– Хитро – отбелязва Преша. – Покрили са дупката с брезент, оставяйки вятъра да го засипе с пясък и пепел, и просто са чакали.