– Айралийн.
Джулби свива рамене, човъркайки топките на избродираната елха.
– Дошла е да те заведе у дома.
– Аз нямам дом.
Джулби вдига очи и се засмива.
– Много си забавен.
– Това не беше шега.
Лицето ù става сериозно.
– И Джарв вече си няма дом.
Госпожа Холенбек непрекъснато бе намирала извинения за състоянието му. „Дребничък“ е, защото много повръща. Има чувствителен стомах. Но ще го надрасне!“ Често отвеждат за лечение децата, които не се развиват добре. Дали не са прибрали и Джарв?
– Как е той? – Партридж все още е облечен с панталона и ризата от вечерта, вече омачкани.
Открива вратовръзката си, провесена на облегалката на един стол. Джулби почуква на прозореца, сякаш от другата страна има някого.
– Джарв е глупав.
– Не е глупав. Просто е още малък. Храни ли се по-добре?
– Откъде да знам? Отведоха го – ще го правят умен.
Значи са го отвели. Замисля се за господин Холенбек – стори му се по-възрастен и някак смален. Сигурно е заради Джарв. Партридж не иска да казва на Джулби, че съжалява, защото тя ще разбере, че има за какво да съжалява. Макар че наистина има. Понякога тези деца изобщо не се връщат.
– Дано скоро да се прибере у дома.
– Нищо чудно – отвръща Джулби. – Изчезна изведнъж, може и така да се върне. Като изненада. – Тя поглежда към отворената врата и отново човърка топките на пуловера си. – Мисля, че трябва да останеш за Коледа. Обичаме да си с нас. – Тогава Джулби се стрелва навън, надавайки викове: – Той е буден! Той е буден! Той е буден!
Партридж се шмугва бързо в банята. Докато мие ръцете си, сваля отливката от кутрето си. Кожата е по-плътна. Израстването на кутрето му е знак, че се връща към старото си аз. Това го тревожи. Явно баща му иска да заличи миналото, да го пречисти. Кога ли ще види стареца? Партридж наплисква лицето си с вода и се поглежда в огледалото. Това все още съм аз – казва си той. – Все още съм аз.
Излиза от банята и чува смях от кухнята. Когато минава покрай малката дневна, по чиито стени има рафтове с книги, вижда изкуствена коледна елха. От нея се носи мирис на боров спрей. Забелязва само един чорап с подаръци, закачен на етажерката. На него с ръкописни букви е написано „ДЖУЛБИ“. Няма чорап за Джарв. Месеци наред след смъртта на Седж никой не споменаваше името му в присъствието на Партридж. Като че ли брат му никога не бе съществувал.
Партридж влиза в кухнята и се сблъсква с госпожа Холенбек, препасала бяла престилка, на която малко над гърдите ù е избродиран Исус в яслите. Тя също изглежда отслабнала – състарена като господин Холенбек – макар че още не е изгубила неизтощимата си енергичност. Ръцете ù са побелели от брашното и тя го прегръща, без да го докосва.
– Партридж! Толкова се радвам да те видя. Не си ни казал, че имаш такава красива приятелка!
Госпожа Холенбек отстъпва назад и Партридж зърва Айралийн, зад чийто стол стои охранител. Макар да няма имплантирани в ръцете оръжия като войниците от Специалните сили, личи, че е претъпял стимулации. Може да е в процес на трансформация. Носи военна униформа и пистолет. Партридж отново се чувства като затворник. Айралийн, разбира се, няма вина за това, но по някаква причина събужда у него гняв.
– Здравей, Айралийн.
– Здравей.
– Баща ми ли те изпрати?
Айралийн се усмихва.
– Ще има тържество.
– Какво тържество? – пита госпожа Холенбек, но вниманието ù е привлечено от господин Холенбек и Джулби, които спорят за нещо в преддверието.
– Казах не, Джулби. Това е много важно. Трябва да се държиш добре, иначе. – Иначе какво? Ще ме отведат като Джарв? Ще изчезна?
– Ще бъде съвсем скромно – отвръща Айралийн. – Елегантно, но непринудено.
– Чудесно – казва госпожа Холенбек. – Какъв е поводът?
– Ами – запъва се Айралийн, поглеждайки нервно към Партридж, след което се обръща отново към госпожа Холенбек. – Ще бъде сватбено тържество!
Госпожа Холенбек плясва с ръце, вдигайки облаче брашно.
– О, Партридж! Толкова се радвам и за двама ви! – Прекосява стаята и се провиква към коридора: – Илвандър! Джулби! Имаме новини!
Партридж сяда до Айралийн.
– За какво говориш?
– Баща ти реши да ускори нещата. Иска да провери на какво си готов, за да го видиш. – Погледът ù се стрелва към охранителя, след което отново се връща към Партридж.
– Вече сме сгодени. Просто ей така?
Госпожа Холенбек продължава да вика:
– Ще има сватба! Нашият Партридж и Айралийн! Идвайте бързо!