Лайда изпъва тетивата и насочва стрелата леко надолу. От опит знае, че първата реакция на сърната е да се дръпне назад, пренасяйки тежестта на яките си хълбоци. Прицелва се. Готова е – диша спокойно. Ала в мига, в който си представя как стрелата пронизва животното, усеща как нещо се надига в гърдите ù, сякаш стомахът ù се преобръща. Прилошава ù. Когато мисли за Партридж, за целувките им, за радостта да бъде насаме с него, изпитва същото чувство, същите обливащи тялото ù горещи вълни. Любовна треска. Ето как се нарича това състояние. Все пак отпуска тетивата и мигновено осъзнава липсата на устойчивост – стрелата ще удари встрани.
Оказва се права. Сърната е пронизана в гръдния кош. Тя изквичава като прасе, претъркулва се на земята, но после бързо се изправя и изчезва в храстите.
Майка Хестра се втурва натам, придържайки главата на сина си. Когато Лайда става, тя вече е далече напред.
Лайда хуква след нея, провирайки се между дърветата. Иска ù се да се извини не само на Майка Хестра, но и на животното. Сигурна е, че сърната страда. Надява се раната да кърви – Майка Хестра лесно ще я проследи и ще я избави от мъките ù. Опасява се обаче, че миризмата на кръв може да привлече свирепите хибриди, дебнещи в храстите.
Лайда се старае да не изостава. Но възрастната жена е бърза и лека, въпреки тежестта на сина й; знае как да компенсира липсата на равновесие.
Лайда приготвя нова стрела, в случай че изскочи друго животно. Майка Хестра има пистолет, който бе откраднала от скривалище на подземните момчета, те пък го бяха отмъкнали от Специалните сили. Ще го използва в краен случай, ако някой звяр ги нападне.
Защо Лайда пропусна? Може би е яла развалена храна или просто е гладна. Партридж отново се мярва в съзнанието ù, но тя го пропъжда. Трябва да е нащрек, да бъде телом и духом тук, в гората. Стиска лъка още по-здраво, но след няколко крачки вижда Майка Хестра, която стои приведена над сърната. Животното диша тежко, козината му е окървавена, недалеч от муцунката му има локва кръв. Помръдва глава, сякаш се опитва да стане.
Майка Хестра изважда пистолета. Потрива дамгосаните на лицето си думи – „... КУЧЕТАТА ЛАЕХА ОЖЕСТОЧЕНО. НАВЪН СЕ СПУСКАШЕ МРАК“. Не закрива очите на детето; това е част от живота им. Лайда обаче се извръща и чува приглушен удар. Знае, че звукът е от дръжката на пистолета. Разбила е черепа на сърната. Защо да прахосва ценни патрони? Сърната вече е намерила покой. Лайда заобикаля едно дърво и вижда, че Майка Хестра се е надвесила над трупа на животното. Веднага разбира, че нещо не е наред. Хестра се обръща към нея.
– Беше бременна. Случва се понякога. Щом умира, тялото изхвърля плода, давайки му шанс да оцелее. – На земята лежи мокро, слузесто четирикрако създание. Затворените му очи са силно изпъкнали. Лайда никога няма да забрави тази гледка. Ще я вижда и тази нощ, щом затвори очи. Винаги ще я преследва.
Лайда извръща поглед, неспособна да понесе гледката. Кляка и повръща. Изненадана е от собствената си реакция. Та нали е свикнала да вижда кръв. Това не ù се е случвало досега. Отново повръща и се смайва още повече.
Майка Хестра я докосва по рамото. Лайда става и изтрива потта от челото си – нищо, че навън е студено.
Майка Хестра я гледа някак особено. Кучетата лаеха ожесточено. Навън се спускаше мрак – мисли си Лайда. Защо точно тези думи? Защо? Не ù харесва напрегнатия, тревожен поглед на спътницата ù.
– Спряла си да кървиш, нали? – казва Майка Хестра.
– Как така да кървя?
– Имам предвид цикъла ти.
Лайда се изчервява. В Купола не се говори за това. Във всяка тоалетна в девическата академия има малка кабинка, където можеш да намериш всичко необходимо. Така че не се налага да говориш по този въпрос. Но действително от известно време не е имала цикъл. Беше го отдала на тежкия труд и на странната обилна храна.
– Да, така е.
– Спа ли с онова момче?
– Моля? – Лайда отстъпва назад и изтупва пръстта от коленете си.
– Охранявахме ви през цялото време. Държахме ви разделени. Искахме да те предпазим, а ето какво е станало? Той нарани ли те?
Лайда поклаща глава.
– Накара ли те да направиш онова нещо?
– Какво нещо?
– Нима не знаеш за какво говоря?
Лайда знае много добре за какво говори Майка Хестра. Беше проумяла истината, прошепната от тънко гласче в главата ù. Досети се още щом зърна плода на сърната. Може би затова повърна. Въпреки че знае истината, не е в състояние да каже и дума.