Хейстингс се опитва да ги отблъсне. Куршумите ги зашеметяват само за миг. Войникът стреля като обезумял – не само по съществата, наобиколили колата, но и по онези, които излизат изпод земята.
Скоро по колата блъскат и дерат десетки ръце. Ел Капитан чува, че Хейстингс продължава да стреля, но вече не го вижда. Взира се като омагьосан в очите им – живи и налудничави. Би предпочел да са мъртви, празни и стъклени като на зомбита. Отдавна не се е сещал за думата „зомбита“. Навремето обичаше да сваля пиратски филми на ужасите, които не бяха в позволения списък. След Детонациите обаче се сблъска със същите празни погледи, обгорени лица и блуждаещи тела с бавни и затруднени движения. Видя как един човек впи пръсти в кората на дърво, а когато дръпна ръката си, кожата му се свлече като дълга черна ръкавица.
Едно от пясъчните създания отскача от прозореца, надавайки вой. Едното му око прилича на кървава каша. Съществото рухва на колене. Но каква е причината? Защо точно сега? Останалите пясъчни създания са привлечени от гърчещия се на земята техен събрат – може би от кръвта му или пронизителния писък, изтръгнал се от гърдите му – и с тежките си нозе се нахвърлят върху него. Кървящото същество лежи по гръб. Примигва със здравото си око, за да премахне насъбралата се в него кръв, взира се в надвисналите над него пясъчни създания и разпервайки широко ръце, се предава.
– Тръгвайте! Веднага! – кресва Хейстингс.
Докато пясъчните създания се хранят с поваления си събрат, Брадуел и Ел Капитан изскачат от колата, но Преша остава на мястото си като вцепенена. Втренчила е поглед в пясъчните създания, които се хранят със себеподобни.
– Преша! – кресва Брадуел, като наднича в колата, затъкнал Финън под мишница. – Хайде! Размърдай се! Веднага!
Но тя не му обръща внимание, сякаш е оглушала. Вцепенена е от ужасната сцена, разиграваща се пред очите ù. Тогава Ел Капитан се промушва покрай Брадуел и започва да я увещава:
– Преша, погледни ме. Чуваш ли ме?
Тя кимва.
– Сега затвори очи – казва ù Ел Капитан. – Просто затвори очи, обърни глава и ме погледни.
Тя примигва и затваря очи.
– Обърни се към мен.
Тя се обръща и отваря очи. За миг Ел Капитан занемява. В очите ù съзира нещо, което го кара да остане без дъх. Тя го гледа с надежда. Има нужда от него.
– А сега тръгвай, без да поглеждаш назад, чу ли? – Тя стиска ръката му и излиза от колата.
Хелмут подава хилавата си ръка над рамото на Ел Капитан. В свития му юмрук има нещо. Той го разтваря. Оказва се... птица.
Преша я взима.
– Лебед – казва тя. – Благодаря ти, Хелмут.
– Да, нашият Хелмут е истински майстор – изрича Ел Капитан, ядосан на глупавия си брат, че бе откраднал мига, неговия миг. Значи през цялото време е дялкал този лебед зад гърба му? – Майстор на изненадите.
Всички побягват надолу по хълма към увеселителния парк, преметнали пушки на гръб.
– Тя добре ли е? – обръща се Брадуел към Ел Капитан.
– Добре е! – отвръща той.
– Благодаря за това, което направи – добавя Брадуел.
Ел Капитан не отговаря. Все едно да признае, че Преша разчита на грижите на Брадуел. А той смята, че това изобщо не е така. В този момент земята се разтриса с такава мощ, че Ел Капитан изгубва равновесие и пада, ожулвайки дланите си. В същия миг вижда око. То примигва така силно, че се чува потракване. Ел Капитан става и продължава да тича.
Увеселителният парк е пред тях. Опасан е с телена ограда, отгоре с бодлива тел. През оградата се вижда част от парка – огромен кораб, прекатурен настрани, гигантската глава на Лудия Джон с пропукан череп, но все още закрепена на шията от масивна ръждясала пружина, и виенско колело, което, изглежда, се е откъртило от основата си, претърколило се е и се е заплело в опънатите въжета. Долната част на виенското колело и разноцветните вагони са били пометени от порой – камъни и пръст, понесени от вятъра. Въпреки че цветовете са избледнели, това е едно от най-красивите неща, които Ел Капитан е виждал от доста време насам. Спомня си колко пъти майка му бе обещавала да ги доведе тук. „Догодина, когато няма да сме толкова закъсали.“ Точно преди да я отведат в болницата, му беше казала, че щом я изпишат, ще отидат в увеселителния парк. А той бе отвърнал, че това не е толкова важно. „Пет пари не давам за Лудия Джон. Това е само един глупав клоун.“ Но в този миг съжалява, че не са дошли. Въпреки заобикалящия ги ужас, той не успява да се сдържи и казва на Хелмут:
– Хей, я погледни това!
– Погледни това – повтаря Хелмут. Може би и в него се събужда някакъв спомен.
– Накъде? – пита Преша.
– Наляво! – вика Хейстингс. – След мен. – Той е издръжлив и има дълги крака. Може да се движи много по-бързо, но въпреки това не се отделя от тях и внимателно оглежда земята в краката им и хоризонта.
– Работата е в очите им, нали? – надвиква грохота Брадуел. – Това е най-човешката част от тях. И най-уязвимата. Ако се целим в очите им...
Ел Капитан се замисля за зверовете от руините и че за да ги убиеш, трябва да намериш онази жива, дишаща тъкан, останала непокрита от твърдата каменна обвивка, и да забиеш ножа в нея. Разбира се, че са очите, казва си той наум. Сваля пушката от гърба си и открива огън по примигващите в далечината очи.
– Не! – надава вик Преша. – Така ще привлечеш вниманието им!
Ел Капитан хвърля поглед през рамо и осъзнава, че Преша е права. Няколко пясъчни създания са вдигнали очи от угощението и гледат към тях.
Преша изважда ножа си и без да спира, го забива в едно око. То се пръсва и напоява пръстта наоколо с кръв. Земята се повдига, а после бързо застива. Тази безшумна смърт не привлича вниманието на другите пясъчни създания.
– Дай ми ножа – казва Брадуел. – Аз ще се заема с това.
– Не, аз ще го направя – възразява Ел Капитан.
Но Преша вече е взела преднина. Промушвайки очите с бързи движения, тя проправя пътека, по която да минат.
– Хелмут! – възкликва Ел Капитан, осъзнавайки, че брат му е въоръжен. – Дай ми ножа си.
Хелмут поклаща глава. Не, не, не.
– Веднага ми го дай!
Не, не, не.
Ел Капитан се пресяга през рамо и удря брат си по главата – веднъж, а после и втори път.
– Дай го!
Не.
– Сигурно иска сам да го направи – казва Брадуел.
– Ти луд ли си?
– Луд! – изрича Хелут.
Преша поглежда назад; ножът ù е окървавен.
– Кап! – надава вик тя. Дали иска го спре? Или да му каже да позволи на брат си се пробва?
По всичко личи, че ще изгубят битката. Накъдето и да погледнат, от недрата на земята излизат все повече и повече пясъчни създания. Онези, които погълнаха съществото с окървавеното око, вече настъпват в гръб. Обкръжават ги. Така че защо Хелмут да не опита? И без това е неспособен да се справи. Всъщност иска да види как брат му ще се провали. Бе подарил лебед на Преша, а трябваше да си знае мястото. Сега щеше завинаги да разбере, че е слаб и зависим. – Готов ли си, Хелмут?
– Готов Хелмут! – отвръща брат му.
Ел Капитан зърва едно пясъчно създание. Снишава се към земята и се накланя на една страна. Хелмут вдига ножа и го забива в пръстта на стъпка от целта.
– Дори не си близо! Дай ми проклетия нож!
Хелмут тръсва глава.
Ел Капитан го оставя да опита още веднъж. Този път Хелмут улучва право в целта. Окото се пръсва окървавено и изчезва.
– Ето тук – казва му Ел Капитан. Хелмут пронизва следващото око. Ел Капитан продължава напред, оставяйки брат си да нанася удар след удар. Колкото и да го мрази за това, че успява, изведнъж го обзема гордост. Старае се да пази равновесие. А Хелмут сече наляво и надясно. Двамата са добър отбор, действат бързо и в синхрон. Така ще убеди Преша, че е добър брат. Но тъй като Брадуел не се отделя от нея, Ел Капитан се придвижва към тях.
Хейстингс върви плътно зад тях по пропитата с кръв пътека, а земята потръпва от смъртта на пясъчните създания.
Преша се оглежда. Създанията наоколо са прекалено много.