– Не бих се възползвал.
– Ако мислиш, че не бива да спя в капсулата – казва Айралийн, – покани ме да прекарам нощта с теб.
Той не знае какво да каже.
– Няма нищо, Партридж. Свикнала съм с хибернацията. Ние сме късметлии! – Той се сеща за госпожа Холенбек в кухнята. Какви късметлии сме. Щом Айралийн е късметлийка, кой тогава не е?
– Остани – отвръща той.
Тя се усмихва и свежда свенливо глава.
– Благодаря.
Двамата влизат в спалнята с изглед към огряна от луната равнина. Обзаведена е в битов стил със завивка на кръпки и завеси на бледи цветя.
– Мога да изключа камерите – обажда се Айралийн – при основателна причина.
Партридж вдига очи към камерите, кацнали в ъглите на стаята, а после поглежда Айралийн. Тя е хубава. Трябва да бъде честен пред себе си. Ала може да мисли само за Лайда и това го кара да изпитва болка. Още помни меката ù кожа. Надява се, че Арвин има план как да го отърве от операцията утре. Не може да си позволи да изгуби Лайда. Предпочита обче камерите да бъдат изключени. Иска поне за кратко да усети, че живее собствения си живот, че мисли по-ясно.
– Добре – казва той. – Да ги изключим тогава.
Айралийн пристъпва към Партридж. Толкова е близо, че усеща топлината на тялото ù.
– При основателна причина – прошепва тя, докосвайки ухото му с устни.
Той кимва.
Айралийн пъха ръка в чантичката си и изважда глобуса. После докосва екрана и камерите една по една угасват. Партридж въздъхва и присяда на леглото. Арвин му каза да се подготви мислено, само че как? Поглежда към Айралийн.
– Трябва да те питам нещо.
Тя сяда до него и докосва крака му.
– Каквото поискаш.
Той отмества ръката й
– Какво имаше предвид, като каза, че сте късметлии? – Нещо в думите ù не му даваше мира.
– Уилъкс има основателни причини да ни хибернира. Издал е заповед всички, поразени от някаква болест, да бъдат хибернирани. Надява се науката да напредне достатъчно и да се излекуват.
– Хората, поразени от болест? Кои са тези хора?
– Предполага се, че имаме достатъчно ресурси да се грижим за хората в болничните центрове, които не могат да се върнат в обществото, и за бебетата с аномалии. Целта е да не прахосваме ресурси. Не и щом можем да хибернираме хора.
Партридж се замисля за Джарв. Дали е в болницата, или пък е подложен на хибернация в една от онези студени капсули?
– Кой ти каза всичко това?
– Никой нищо не ми казва – отвръща тя. – Просто разговарят пред мен, сякаш съм малоумна, но информацията попива в съзнанието ми.
– Да не искаш да кажеш...
– Партридж, ние нямаме съседи, а само ледени капсули, които не позволяват да остареем – или по-скоро забавят процесите на стареене.
Гласингс знае ли за това? Божичко.
– Но всичко се прави за добро – заключава Айралийн. – Татко помага на хората.
– Не го наричай така.
– Баща ти е мой пастрок и един ден ще ми стане свекър. Нали така, Партридж?
– Да караме едно по едно. Първо ми кажи как баща ми помага на хората.
– Израснала съм долу, изминавайки стотици пъти коридора между капсулата и този апартамент.
– Но, Айралийн, това е ужасно.
– Само че е истина и аз не се оплаквам, защото не познавам друг живот.
– Айралийн, съжалявам – казва той, сякаш се извинява заради баща си.
– Няма нищо. Исках да кажа, че в коридора открих няколко различни капсули.
– Тоест?
– Това са скромните реликви на татко. – Скромни реликви.
Беше чувал този израз. Малко преди да умре, Ингършип го използва в разговор с Брадуел. Всъщност каза, че Уилъкс не би имал нищо против да добави Брадуел към колекцията си от „скромни реликви“. – Мисля, че става дума за хора, които не иска да убие, нито да остави живи. А просто да ги запази за себе си.
– Айралийн, ти не си късметлийка. Такъв живот е истински кошмар.
Тя обхваща лицето му с ръце.
– Тогава ме спаси от него. Спаси ме – казва тя и го целува. Въпреки мекотата на устни ù, той се отдръпва. После улавя нежно китките ù.
– Ще преживеем всичко това – отвръща Партридж, – но не по начина, по който те искат. Няма да се влюбим един в друг.
За миг Айралийн го гледа втренчено.
– Няма да се влюбя в теб, но няма и да те изоставя. Ще направя всичко възможно двамата да оцелеем. Чуваш ли ме?
Тя кима, но погледът ù е някак далечен, сякаш гледа през него.
Партридж взима няколко възглавници и ги нарежда в средата на леглото.
– Ето. Ти ще спиш от тази страна.
Айралийн ляга сковано по гръб. Отпуска глава на възглавницата.
– Заспивай и тази нощ сънувай – казва ù Партридж.
Тя затваря очи.
– Мисля, че съм забравила как става.
Партридж заобикаля от другата страна. Представя си Джарв, затворен в малка капсула – със сковано, неподвижно лице. Джарв се нуждае от помощта му и след операцията трябва да си спомни за него. Трябва всичко да си спомни.
Подготви се. Мислено. Какво имаше предвид Арвин?
Намигането. Партридж си дава сметка колко много разчита на това. Преди вярваше, че означава спасение, но ако Уийд се е превърнал в лукав негодник? Ами ако има тикове? Божичко! Ще рискува и ще се довери на Уийд, но не бива да остава без резервен план. Ако замисълът на баща му успее, на кого би могъл да довери истината за живота си? Ако Гласингс разкаже на Уилъкс, че Партридж е избягал от Купола, открил е майка си и брат си, видял е как умират и че някъде там има сестра и приятелка, на която е обещал да се върне, той ще го помисли за луд. Не е в интерес и на Айралийн да му казва, че е влюбен в Лайда и че годежът е фиктивен.
Може да вярва само на себе си. Трябва да намери начин човекът, който е сега, да разкаже истината на човека, който ще бъде. Айралийн е заспала, диша дълбоко.
Партридж забелязва чантичката ù на масичката до леглото. Взима я и преравя я набързо – носни кърпички, червило, няколко банкноти. Напипва личната ù карта, на която има снимка, подновявана обикновено на шестнайсет години. Изглежда съвсем същата чак до плавните ù къдрици. Тъкмо се кани да я пъхне обратно, но зърва датата на издаване – преди осем години. Та това е невъзможно. Преди осем години Айралийн не е била на шестнайсет. От колко време е подложена на хибернация? Избрали са я заради него, а после растежът ù е бил забавен, за да може той да я настигне? Нима баща му се е спрял на нея, когато той е бил на дванайсет? А може би още по-отдавна. Вероятно е избрал Мими и Айралийн, защото е срещнал Мими преди Детонациите.
Хвърля поглед към Айралийн, сякаш очаква лицето ù да е съзряло. Тя е на двайсет и четири. Но въпросът не е в това, че е младолика. Тя изглежда млада. Всъщност кое кара хората да съзряват? Опитът. А тя е била лишена от тази възможност заради него. Внезапно го обзема чувство на вина. Ала не той е молил баща си за това. Как е могъл да ù причини такова нещо?
Той пъхва личната карта в чантичката. После, опипвайки дъното ù, напипва молив. Изважда го заедно с една касова бележка. Преди празненството Айралийн си бе купила ментови бонбони.
Налага се да пише със ситни букви. Толкова е поразен от откритието си, че започва да систематизира мислите си.
Избяга от Купола. Срещна Преша, твоята полусестра, и намери майка си. Майката ти и Седж са мъртви. Уби ги баща ти.
Влюбен си в Лайда Мерц. Тя е извън Купола. Един ден трябва да я спасиш.
Обещал си на Айралийн да се преструвате на сгодени. Грижи се за нея.
В тази сграда има живи хора в състояние на хибернация, затворени в замръзнали капсули. Спаси ги. Джарв може също да е сред тях.
Вярвай на Гласингс. Недей да вярваш на Форстийд.
Не помниш тези неща, защото баща ти нареди да изтрият спомена за бягството от паметта ти. Той причини Детонациите. Хората в Купола знаят това. Властта трябва да му бъде отнета.
Поеми управлението. Поведи хората отвътре. Започни отначало.
Седем прости истини. Въз основа на тях след време ще състави план за действие. А сега трябва да скрие списъка. Къде обаче?