— Кога станахте, момчета? — попитах ги, докато сядах.
— Преди около час — отвърна Оле Хансен. — Дьопре се похвали, че можел да готви. Отскочих до лагера за продукти.
— А Шнайдер къде е?
— Дойде с мен, но реши да остане. Защо?
— Питам просто така.
— Заповядай — Люк Дьопре постави чиния с омлет пред мен. — Зареди се.
Опитах няколко хапки, но не успях да събудя ентусиазма си към храната. Болката беше изчезнала, но сега пък цялото ми тяло беше изтръпнало. Нищо ново, и без това нямах кой знае какъв апетит през последните няколко дни. Нещата бяха слезли на клетъчно ниво. Нарязах омлета на парчета в чинията, но накрая оставих повече от половината.
Дьопре се престори, че не забелязва, но виждах, че е малко обиден.
— Някой проверявал ли е какво правят нашите малки приятели?
— Още димят — отвърна Хансен. — Ще ядеш ли омлета?
Поклатих глава.
— Дай го насам — той притегли чинията ми към себе си. — Снощи май си попрекалил.
— Аз умирам, Оле — отвърнах раздразнено.
— Да, може и да е от това. Или наргилето. Баща ми обичаше да повтаря — никога не смесвай алкохол с наркотици. Направо те разбива.
Чу се настойчиво писукане от другия край на масата. Някой бе оставил там слушалките и радиостанцията си. Хансен се пресегна, взе слушалките и ги долепи до ухото си.
— Хансен. Да? — Той се заслуша. — Добре. След пет минути. — Заслуша се отново и на лицето му изгря усмивка. — Добре, ще им кажа. До десет минути. Разбрано.
Той хвърли слушалките до чинията и направи кисела гримаса.
— Сучиади?
— Уцели от първия път. Излита на разузнавателен полет до наноколонията. Ах, да. Човекът каза да не изключвате шибаните си радиостанции, инак ще ви напъха в дисципа.
— Дословно цитирано? — засмя се Дьопре.
— Не — перифразирано — озъби се Хансен. — Той не каза дисципа, а ДП9.
Да се командва взвод, не е проста работа. Но да командваш отряд възкресени примадони от специалните части, трябва да е истински кошмар.
Сучиади се справяше добре.
Той ни изгледа с безизразно лице, докато се намъквахме в залата и се настанявахме по столовете. Беше поставил на облегалките до меморизаторите шишенца с болкоуспокояващи капсули. Някой възкликна учудено, когато ги зърна, но млъкна, скастрен от строгия поглед на Сучиади. Когато заговори, гласът му бе като на оберкелнер, предлагащ най-хубавото вино в ресторанта.
— Ако някой от присъстващите има махмурлук, съветвам го да вземе незабавни мерки. Една от охранителните системи на външния периметър е била унищожена. Нямаме никаква представа как е станало.
Това предизвика желаната реакция. Разговорите бързо утихнаха. Почувствах в кръвта си прилив на хормони.
— Крюкшенк и Хансен, искам да вземете гравибайкове и да отидете на разузнаване. Засечете ли някакво движение, каквото и да било движение, обръщате и се прибирате незабавно. Инак задачата ви е да огледате района и да приберете каквото е останало от системата за анализ. Вонсава, от теб искам да включиш двигателите на „Наджини“ и да го приготвиш за излитане. Останалите да се въоръжат и да чакат на разположение. И този път си носете радиостанциите! — Той се извърна към Вардани, която се бе свила на стола си и видимо не беше сред нас. — Госпожице Вардани. Мога ли да разчитам на предполагаем срок, в който ще си свършите работата?
— Може би утре — отвърна тя, без дори да го поглежда. — Ако имам късмет.
Някой се изхили. Сучиади дори не си направи труда да го потърси.
— Госпожице Вардани, навярно е излишно да ви напомням, че се намираме в голяма опасност.
— Излишно е — тя се надигна и тръгна към изхода. — Ще бъда в пещерата.
Срещата приключи след нейното излизане.
Хансен и Крюкшенк се забавиха около половин час.
— Нищо — докладва сапьорът, когато се върнаха. — Никакви отломки, никакви следи от пожар или взривове. Всъщност… — добави той и посочи с пръст през рамо, към мястото, откъдето се връщаха. — Никакви следи от проклетата гадост.
Напрежението в лагера осезаемо нарасна. Повечето от войниците бяха завладени от мрачно настроение на очакване и единственото, с което се забавляваха, бе да чистят и подготвят оръжията си. Хансен разопакова корозиращите гранати и огледа детонаторите. Крюкшенк разглоби мобилната артилерийска установка. Сучиади и Вонсава изчезнаха в кораба, последвани не след дълго от Шнайдер. Люк Дьопре отиде на брега да тренира с Жиан Жианпин, а Хенд се прибра в неговия фибробалон, вероятно за да изгори още няколко ароматични свещички.