След като изкатерихме една стръмна, спираловидно извита тръба, която ни дойде малко множко, двамата със Сън се озовахме в началото на петдесетметрова платформа, която изглеждаше съвсем открита към обкръжаващия ни космос. Над главите ни, отстрани и под нас се виждаше черното звездно небе и тази гледка се прекъсваше единствено от гигантска централна носеща колона, която напомняше по размери и размах на товарния кран в Милспортския космопорт. Усещането, че се намираш сред открития космос, бе толкова силно, че гърлото ми се сви мигновено, под въздействие на вградения в мен защитен рефлекс. Дробовете ми продължаваха да пърхат мъчително, опитвайки се да прокарат поне мъничко въздух през затворената ми гласна цепка.
Не без усилие на волята си наложих да преодолея рефлекса.
— Това силово поле ли е? — попитах задъхано Сън.
— Не, според мен е солидно — тя погледна намръщено екранчето на ръката си. — Прозрачна сплав, с дебелина около метър. Внушителна работа. Никакво изкривяване. Пълен директен визуален контрол. Виж, ето я и нашата врата.
Намираше се точно над главите ни, продълговат спътник със сивкава обшивка, озарен от бледата светлина на звездите.
— Това вероятно е контролната кула — предположи Сън, след като дишането й се поуспокои. — Нали ти казах. Бива си го апаратчето ми… виж къде ни отведе… — тя вдигна глава и внезапно гласът й секна. Гледах я с периферното си зрение, но нещо във физиономията й ме накара да проследя погледа й. Точно над средата на платформата, където бе монтирано широко напречно скеле, видях марсианците.
— Най-добре да повикаш и останалите — рекох дрезгаво.
Висяха над платформата като призраци на измъчвани до смърт орли — с широко разперени криле, уловени в нещо, наподобяващо мрежа, единият съвсем близо до центъра на скелето и високо под купола, а вторият — отстрани, на височина почти един човешки бой. Когато се приближих още малко, открих, че мрежата е метална, накичена с инструменти, чието предназначение ми бе точно толкова неясно, колкото и на машините, които бяхме открили досега.
Подминах една неголяма горичка с пеещи шипове, повечето от които ми стигаха до коленете. Въобще не им обърнах внимание. Зад мен Сън крещеше нещо от горния край на стълбата. Гласът й сякаш накърняваше спокойствието на залата. Ехото от него се гонеше надалеч из обширното покрито пространство. Стигнах по-ниско разположения от двамата марсианци и застанах под него.
Бях ги виждал и преди, разбира се. Че кой не е? Такива неща се учат още в детската градина. Марсианците. Те бяха заменили митичните същества от нашето далечно минало, боговете и демоните, които някога са били главни действащи персонажи във всички наши легенди. „Невъзможно е да се оцени — бе писал в онези далечни времена Грецки — въздействието, което е оказало това откритие, на представите ни за нашето място във вселената и за вярата, че тя ни принадлежи.“
По-интересно бе как ми го бе представила Вардани една вечер, насред пустинята, в изоставения склад на Руспиноджи:
Бредбъри, 2089 г. от предколониалната ера. Праотците основатели от зората на човешкото съществуване се оказват невежи създания, каквито всъщност винаги са били, след като разшифроването на марсианската информационна система предоставя неоспорими доказателства за съществуването на междузвездна раса, която на възраст е почти колкото човешката. Хилядолетните познания, трупани от Египет и Китай, приличат на наивните спомени на десетгодишно дете. Лао Дзъ, Конфуций, Исус Христос и Мохамед — какво са знаели тези хора? Тесногръди провинциалисти, които никога не са напускали планетата. Къде са били те, когато марсианците са прекосявали междузвездните пространства?
Разбира се — кисела усмивка на лицето на Вардани, — религията не закъсняла да отвърне на удара. Обичайната стратегия. Да се вградят марсианците в позната схема, да се интерпретират по начин, който да бъде богоугоден. Да се отрича всичко, което не е по вкуса на тържествуващата догма. Успехът трябвало да е налице.
Но не бил.
Всъщност, в началото всичко било много обнадеждаващо. Вихрещата се истерия довела до изблици на сектантско насилие и наскоро построените нови крила на университетите, посветени на марсиански проучвания, често били обгръщани в пламъци. Въоръжени ескорти за известните археолози, чести стълкновения между фундаменталисти и силите на обществения ред. Интересни времена за студентите…