Пратих Вардани и Вонсава да се скрият зад близката скала, преди да изстрелям бомбата. Не бяха добре защитени като мен, нито пък имаше време да се покриват с бронесплав. Дори от другата страна на вратата ядреният взрив пак би могъл да прати облак радиационен прах назад през отвора.
Всъщност, предишният ми опит от работата с вратата ми подсказваше, че тя знае как да се пази. Вероятно щеше да се справи с опасната радиация по същия начин, по който и с нанолите — просто нямаше да я пропусне през себе си. Но човек винаги може да сбърка с тези неща. Кой знае каква е допустимата доза облъчване за един марсианец?
„Тогава защо си тук, Так? Костюмът ще поеме голяма доза лъчение.“
Сега обаче не ми беше до това. Седнал върху бъгито, с положен напреко на бедрата фотонер и интерфейсен автомат в кобура под мишницата, усещах непреодолимо желание да приключа час по-скоро с тази работа. Гаубицата изстреля бомбата с достатъчно ниска скорост, за да проследя полета й през отвора, към овала от черно, обсипано със звезди небе, който се виждаше в самия център на вратата. Секунди по-късно картината бе засенчена от ярко сияние. Лицевото ми стъкло потъмня автоматично. Изчаках, седнал върху бъгито, докато сиянието угасне. Съдейки по липсата на реакция от страна на лъчевия датчик в костюма ми, радиацията не беше на опасно ниво.
„Горд си, че се оказа прав, нали, Так?“
Вдигнах лицевото стъкло и изсвирих с уста. Второто бъги се появи иззад скалата, следвано от облак прах. Вонсава се приближи и го приземи с професионална точност до мен. Вардани се измъкна от седалката зад нея. Не ми беше проговаряла, откакто застрелях Ламонт.
— А какво ще правим, ако не се върнеш навреме? — попита ме Вонсава.
Ухилих се.
— Не говори глупости. Ако не успея да се справя с Карера до два часа, въобще не ме чакайте. И без мен го знаете.
После спуснах отново лицевото стъкло и подкарах бъгито.
Усетих преминаването през вратата по внезапното изчезване на гравитацията. Стомахът ми подскочи нагоре, зави ми се свят.
„Ето че се започва отново, Так“.
Карера бе подготвил своя ход.
Една малка червена точица в горния край на дисплея замига тревожно и аз реагирах машинално. Ръцете ми сами извиха кормилото на бъгито, за да ме изправят лице в лице с опасността. Оръжейните системи преминаха в състояние на готовност. Чифт микропрехващачи се стрелнаха от отвора на пусковата установка, насочиха се към приближаващата се ракета и избухнаха почти едновременно. Безшумна бяла светлина върху лицевото стъкло ме заслепи за няколко секунди.
Нямах време да чакам дори толкова. Разтворих крака и се оттласнах от корпуса на бъгито. За миг, когато увиснах в безтегловността на космическото пространство, ме завладя паника. Пресегнах се с лявата ръка и сграбчих ръчката на реактивната рама. Но не я дръпнах.
„Рано е още.“
Бъгито се отдалечаваше от мен, преобръщайки се в космическото пространство, с все още работещ двигател. Прогоних от мислите си представата за бездната, из която се носех, и съсредоточих вниманието си върху неясните очертания на кораба пред мен. Облечен в тъмния, напръскан с бронесплав костюм, с реактивна рама на гърба си, вероятно бях почти невидим под бледата светлина на звездите. Поне докато не задействам реактивната тяга. Стига, разбира се, Карера да не разполагаше с детектори за маса, ала едва ли е имал подръка. При незапалени реактивни двигатели единствената видима цел за него беше бъгито. Вдигнах бавно фотонера и опрях приклада в рамото си. Поех си въздух. Стараех се да не мисля за следващия ход на Карера.
Покажи се, мръснико.
Ах, Так, ти май го очакваш.
А какво са те учили на времето? Не очаквай нищо, за да си готов за всичко.
Ако разполага с необходимото снаряжение, космическият командос няма да разчита на подобни евтини трикове. Съществуват цял набор засичащи устройства, вградени в бойните скафандри и координирани от мънички, но ужасно умни, персонални бойни компютри, които не страдат от човешкия недостатък да се смразяват от ужас само защото летят из безкрайния космос. Както е с всичко останало в наши дни, машината върши по-голямата част от работата.
Не разполагах с достатъчно време да се екипирам с бойния скафандър на Клина, но бях сигурен, че Карера също не е успял. Това означаваше, че носи костюм като този на Луманако и е въоръжен с фотонер.