Лицето на Хенд придоби скептично изражение, но той прибра коровата „колода“ в един от вътрешните си джобове без повече коментари. Известно време предъвкваше замислено поредната хапка сашими.
— Трябваше ли да го застрелвате? — попита накрая.
Свих рамене.
— Така действаме ние на север. Може и да не сте чули, но там се води война.
— Ах, да. — Изглежда той за първи път забеляза униформата ми. — Питам се, как ли ще реагира Айзък Карера, ако узнае за появата ви в Приземяване?
— Офицерите от Клина разполагат с голяма свобода на действие. Сигурно ще се затрудня да намеря подходящо обяснение, но винаги бих могъл да се оправдая, че работя под прикритие, изпълнявайки стратегически важна мисия.
— Така ли е наистина?
— Не. Това си е моя, лична работа.
— Ами ако запиша нашия разговор и му го пратя?
— Щом съм под прикритие, мога да говоря каквото си искам, за да го запазя, нали?
Настъпи пауза, докато и двамата се оглеждахме безстрастно. После на лицето му разцъфна професионално премерена усмивка.
— Така е — рече той. — Много добре измислено. Поздравления, лейтенант. Направо не зная на какво да вярвам. Може наистина да работите за Клина.
— Да, възможно е — отвърнах също усмихнато. — Но знаете ли какво? Сега не е време да се безпокоите за това. Защото същата информация, която получихте вчера, е заложена и готова за изпращане на още петдесет места из мрежата на Приземяване. И времето тече. Ако до месец не решите проблема, с него ще бъдат запознати всички ваши конкуренти — немалко от тях от далеч по-тежка категория.
— По-тихо — предупреди ме Хенд с привидно любезен глас, в който обаче за първи път се доловиха стоманени нотки. — На открито сме все пак. Ако искате да правите бизнес с „Мандрейк“, ще трябва да се научите на известна дискретност. Без повече имена, ако обичате.
— Чудесно. Стига само да се разбираме.
— Мисля, че се разбираме.
— И аз се надявам. Подценихте ни, когато пратихте вчера вашите главорези. Не го правете повече.
— Не бих си и помислил…
— Това е добре. Да си говорим на ти, Хенд. Това, което се случи вчера с Денг и компания, е детска забава в сравнение с нещата, на които съм бил свидетел и участник през изминалите осемнадесет месеца. Може в момента да ти се струва, че войната е далече, но ако „Мандрейк“ се опита да се разправи с мен и съдружниците ми отново, ще намериш Клина забит толкова навътре в задника си, че ще вкусиш собствените си лайна. Разбираме ли се сега?
Хенд направи обидена физиономия.
— Да. Изрази се пределно ясно. Уверявам те, няма да позволя да се случат подобни неща. Стига, разбира се, ти и твоите хора да отвърнете по същия начин. Какъв хонорар очаквате да получите?
— Двайсет милиона долара. ООН-ски. Не ме гледай така, Хенд. Това не е дори една десета от сумата, която ще прибере „Мандрейк“, стига всичко да мине успешно.
На холоекрана цената бе достигнала сто и деветдесет и аукционерката подклаждаше интереса на присъстващите с възбудени, пискливи подвиквания.
— Хмм. — Хенд сдъвка замислено поредната хапка. — Заплащане при доставката?
— Не. Предварително, с депозит в „Латимер сити банк“. По-късно ще ти дам номера на сметката.
— Това е нелепо, лейтенант.
— Наречи го застраховка. Не че не ти вярвам, Хенд, но ще се чувствам далеч по-спокоен, ако вече сте прехвърлили парите. По такъв начин няма опасност да ми видите сметката, когато всичко приключи.
— Доверието трябва да е взаимно, лейтенант. Защо да ти плащаме, преди да си изпълнил обещанието си?
— Ами, първо, защото ако не ми платите, ще си тръгна от тази маса, а вие ще изгубите най-голямата археологическа находка в историята на човечеството. — Оставих го да сдъвче това, преди да го полея със следващото. — Виж, погледни от тази страна. Не мога да се добера до парите, докато не свърши войната, районът е под военна карантина. Така че, ако парите ви изчезнат, няма да са у мене. За да ги взема, трябва да съм на Латимер. Това е вашата гаранция.
— А, на всичко отгоре искаш да отидеш на Латимер? Двайсет милиона долара плюс пропуск отвъд кордона?
— Не се прави на загубеняк, Хенд. Какво друго очакваше? Да не мислиш, че ще стоя тук, докато Кемп и Картелът решат да се сдобряват? Не съм чак толкова търпелив.
— Добре. — Той се поизправи и остави клечките за хранене на масата. — Да видим дали съм те разбрал правилно. Ние ти плащаме двайсет милиона долара сега. Това не подлежи на обсъждане.