— Надявам се, че няма пак да ме пращате в пустинята. — По темето и бузите му все още се виждаха червени петна от изгаряния. — Защото ако това възнамерявате, направо ме връщайте в кутията. Не мога да понасям сърбежите.
— Там, където ще ходим, е хладно — уверих го аз. — Като люта зима в Латимерград. Знаеш ли, че всички от твоя отряд са мъртви?
Кимване.
— Видях взрива от хеликоптера. Последното, което си спомням. Но нищо чудно. Открихме неизбухнала мародерна бомба. Казах им, да я взривим на място, но те не ме послушаха. Упорити копелдаци.
Хансен бил част от един сапьорски отряд на име „Меко докосване“. Бях чувал за тях в осведомителните предавания на Клина. Хвалеха ги, че винаги се озовават на мястото в точното време. Е, бяха се озовавали.
— Ще ти липсват ли?
Хансен вдигна глава и втренчи поглед в Хенд.
— Може ли? — кимна той към бутилките на масата.
— Чувствай се като у дома си.
Хансен се надигна, избра измежду шишетата едно, пълно с кехлибарена течност, и си наля. Преди да отпие, стисна устни и сините му очи блеснаха.
— Това е за „Меко докосване“, където и да се намират сега разпердушинените им атоми. Епитафия: трябваше да се вслушат в шибаните ми заповеди. Сега щяха да са тук.
Той изля съдържанието на чашата право в гърлото си и я запрати към насрещната стена. В очите му блеснаха сълзи, но аз реших, че са от алкохола.
— Други въпроси? — попита Хансен с вибриращ глас.
Ивет Крюкшенк:
Двайсетгодишна, с кожа толкова черна, че почти синее, черти, напомнящи донякъде носовия профил на височинен прехващач, опъната и пристегната назад коса, окичена с опасни на вид стоманени украшения, и няколко резервни розетки за имплантанти, оцветени в зелено и черно.
— Тези за какво са? — попитах.
— Лингвапакет, тайландски и мандарин, седми дан шотокан — посочи тя една по една розетките. — Полеви фелдшер за напреднали.
— А другите в косата ти?
— Сателитно-навигационен интерфейс, концертна цигулка. — Тя се засмя. — Последното не се търси особено в наши дни, но пък ми помага да преборя стреса.
— Седем пъти през изминалата година сте поискали да ви преместят на друга служба — обади се Хенд. — Защо?
Тя го погледна с любопитство.
— Нали вече ме питахте.
— Била е друга моя версия.
— Ах, ясно. Духът от машината. Добре де, както казах и по-рано. Близък фокус, възможност за въздействие върху изхода от сражението, интересни играчки. Миналия път се засмяхте, като го изтърсих.
Жиан Жианпин:
Бледи азиатски черти, интелигентни очи, наклонени навътре, надменна усмивка. Имаш чувството, че се наслаждава на току-що разказан анекдот. Ако се изключеха мазолите по ръбовете на дланите му и овладяното тяло под широките дрехи, нямаше никакви други белези за същината на неговия занаят. Разглеждаше ме по-скоро като уморен учител, отколкото като някой, който познава петдесет и седем различни начина да прекъсне нишката на човешкия живот.
— Тази експедиция — заговори той — не ми изглежда свързана с войната. За търговско начинание ли става въпрос?
— Цялата война е едно голямо търговско начинание, Жиан — отвърнах аз.
— Сигурно може и така да се каже.
— Слушай, Жиан — намеси се Хенд със строг глас. — Имам достъп до правителствените кръгове на най-високо ниво. Ако не беше Картелът, кемпистите щяха да влязат в Приземяване още миналата зима.
— Така е. Точно срещу това се борехме. — Той скръсти ръце. — И затова умряхме.
— Хубаво — кимна Хенд. — Разкажи ни по-подробно как стана.
— Вече отговарях на този въпрос. Защо го повтаряте?
Хенд потърка уморено очи.
— Не бях аз, а сортиращата програма. Нямах време да прегледам доклада, така че, ако обичаш…
— Беше при една нощна атака в Данангската низина, срещу подвижна предавателна станция за насочване на кемпистките мародерни бомби.
— И ти ли участва в атаката? — погледнах с известна доза уважение нинджата, който седеше пред мен. В Данангския театър на бойните действия диверсионните нападения срещу кемпистките средства за комуникация бяха единственият реален успех, с който можеше да се похвали правителството през последните осем месеца. Тези операции спасиха живота на много войници, някои от тях мои приятели.
— Имах честа да бъда назначен за отдельонен командир.