Това беше любов. Идеално допълваща се страст, впримчена, дестилирана и усилена до предела на поносимост.
— Ти ли свали ограничителите? — попита ме тя, малко задъхано този път.
— Разбира се. Да не смяташ, че съм готов да премина през всичко това и да изляза подпухнал от хормони и пълен със сперма?
— Да премина през всичко това? — Тя вдигна глава и ме погледна ядосано. Ухилих й се.
— Ами тъй де. Това е за теб, Таня. Нямаше да съм тук, ако… ей, не хвърляй пясък!
— Шибан…
— Чакай…
Отбих шепата пясък с едната ръка, а с другата я съборих във водата. Не можех да си сдържа смеха.
— Само не ми посягай, жено — произнесох с престорено сериозен глас, като герой от „Демони с юмруци на сирени“.
— Като те гледам, май нямаш нищо против да ти посегна — рече тя.
Беше права. Гледката на разхубавеното от системната магия тяло бе породила съответните сигнали в тялото ми и членът ми отново се изпълваше с кръв като завъртян на бърз кадър филм за узряването на сливов плод.
Размахах ръце и се огледах.
— Знаеш ли, Таня, шаблон или не, ама си го бива местенцето.
— Първо място на миналогодишния фестивал за киберсекс симулатори. — Тя сви рамене. — Искаш ли да поплуваме? Или да се разходим до водопада зад дърветата?
— Идеята е чудесна.
Докато крачехме между дърветата, се наведох и взех един току-що паднал кокосов орех. Раците се разбягаха с комична припряност и се заровиха в пясъка, откъдето надничаха само ядосаните им очички. Завъртях ореха в ръце. Черупката му от едната страна бе съвсем зелена. Пробих вътрешната мембрана с палец и го доближих до устните си, навеждайки го като кратуна. Млякото вътре бе приятно изстудено.
Още едно чудесно хрумване.
Както и следваше да се очаква, земята под краката ни бе почистена от клечки и насекоми. Една тясна пътека водеше между дърветата. Поехме по нея, хванати ръка за ръка, докато над главите ни чуруликаха пъстроперести птички, а от клоните малки, сладки маймунки издаваха различни звуци.
Водопадът бе на две нива и се изливаше под широка дъга в просторно езеро, от което започваше ромолящ ручей. Стигнах малко преди нея и се изправих, разперих ръце и погледнах надолу. Усмихнах се. Сега бе моментът да ме блъсне във водата.
Нищо.
Обърнах се да я погледна и открих, че трепери.
— Ей, Таня — взех лицето й в ръце. — Добре ли си? Какво има?
Но вече знаех какво има. Спомени от шибания лагер. Оздравителната техника, която й бях приложил, е сложен процес, който понякога, макар и временно, може да поеме в обратна посока.
Шибаната война.
Ако сега, насред тази райска красота, ми попаднеха Айзък Карера и Джошуа Кемп, щях да ги убия с голи ръце. Щях да ги съборя в езерото и да ги удавя там.
„Не можеш да го направиш — промърмори някаква част от мен. — Нали видя, че в тази вода може да се диша.“
Мъже като Карера и Кемп нямаше да могат.
„Да, надявай се.“
Ето защо протегнах ръце, улових Таня Вардани през кръста и двамата заедно цопнахме във водата.
16.
Изплувах на бял свят с киселинен дъх в устата и засъхнала върху корема сперма. Топките ме боляха, сякаш някой ги беше настъпвал. В ъгъла на кабинната премигваше червен циферблат. Две минути и половина реално време.
— Мамка му… — покашлях се и се огледах. От другата страна на кушетката имаше руло с големи салфетки — вероятно точно за тази цел. Откъснах едно парче и се избърсах, докато все още се опитвах да прогоня виртуалността от очите си.
Бяхме се чукали в езерцето под водопада, без дори да излизаме на повърхността.
После на брега.
И накрая на товарната платформа, малко преди всичко да приключи.
Откъснах още салфетки и си изтрих лицето. Облякох се бавно, напъхах „умния“ автомат в колана и потръпнах болезнено, когато се опря в изтощения ми член. Намерих огледалото и се огледах в него, опитвайки се да си изясня какво се бе случило с мен там вътре.
Емисарска психика.
Бях използвал някои трикове върху Вардани и сега тя бе добре, или поне показваше признаци на бързо възстановяване. Точно това исках. Не очаквах обаче, че Вардани ще се привърже към сексуалните аспекти на техниката и ще изпитва нужда от нови процедури.