— Ей? — подвикна ми Сън Липинг, все още надвесена над поредния монитор, който настройваше. — На мен ли говориш?
— Не точно.
— Значи на себе си? — Тя повдигна вежди. — Това е лош признак, Ковач.
Изсумтях и се отпуснах на седалката в стрелковия кош на гравибайка. Бях подпрял машината на стойка, а дулото на фотонера сочеше ниско надолу, към хоризонта.
— Добре, готова съм. — Сън затвори капачето и се изправи, проследявайки с поглед сдвоените дула на фотонера, които мърдаха напред-назад в търсене на цел на автоматичен режим.
Включих микрофона.
— Крюкшенк, тук е Ковач. Чуваш ли ме?
— И още как. Къде сте, Ковач?
— Тъкмо поставихме номер шест. Отправяме се към номер пет. Би трябвало вече да се виждаме. Гледай да си обозначила правилно зоните.
— Не се безпокой. С това се прехранвам.
— Не че ти помогна последния път, нали?
Сумтене.
— Удар под пояса, човече. Колко пъти досега си умирал, Ковач?
— Няколко — признах неохотно.
— Така значи. Млъквай, тогава — добави тя.
— Ще се видим скоро, Крюкшенк.
— Не и ако първа те зърна в мерника си. Край.
Сън се качи на байка.
— Тя те харесва — рече ми през рамо. — Казвам го само за информация. Почти цялата нощ ни е разказвала на двете с Амели какво би направила, ако се озовете затворени в спасителна капсула.
— Хубаво е, че ме предупреди. Значи не си се клела да го пазиш в тайна?
Сън включи двигателя и вятърът засвири в ушите ми.
— Напротив. Постарах се да ти го кажа при първа възможност. Тя е от Лимоновите планини на Латимер, а доколкото знам, момичетата от този край не си губят времето, когато харесат някого. — Тя се обърна и ме погледна. — Всъщност, знам го от нея.
Ухилих се.
— Разбира се, ще трябва да побърза — продължи Сън. — След няколко дни на никого от нас няма да му остане и капчица либидо.
Усмивката ми помръкна.
Издигнахме се и продължихме покрай брега. Гравибайкът бе удобна машина, а и не беше трудно да се чуваме, след като вдигнахме ветроупорното стъкло.
— Как мислиш, археоложката ще може ли да отвори вратата? — попита ме Сън.
— Ако въобще е възможно.
— Ако въобще е възможно — повтори тя замислено.
Сетих се за психодинамичните корекции, които бях направил в съзнанието на Вардани, за наранения й вътрешен мир, в който се наложи да проникна, както хирургът прониква със сонда в гноясала рана. За здравото ядро, което бях открил в самата сърцевина и което й бе помогнало да оцелее.
В началото тя се бе разплакала, с широко отворени очи, от които капеха едри сълзи. Беше се разплакала като дете. Но накрая, когато я събудих, тя бързо дойде на себе си.
— Не се безпокой — рекох на Сън. — Тя ще се справи. Без никакво съмнение.
— Проявяваш забележителна вяра в способностите й — отвърна Сън, но в гласа й не се долавяше критика. — Което е странно за човек, който полага такива големи усилия да се зарине под тежестта на недоверието.
— Не става въпрос за вяра, а за знание. Това е голямата разлика.
— Ах, да не намекваш за прословутата емисарска проницателност?
— Кой ти каза, че съм бил Емисар?
— Ти самият — този път тя се усмихваше. — Всъщност, каза го на Дьопре, а аз ви подслушвах.
— Много хитро от твоя страна.
— Благодаря ти. Вярна ли е информацията ми?
— Не съвсем. Къде си го чула?
— Моето семейство е от Дом Хън. Ние имаме китайско название за Емисарите. — Тя произнесе няколко напевни звука. — Това означава Превръщащият вярата в реалност.
— Чувал съм нещо подобно преди десетина години в Нов Пекин. Повечето колониални култури са изградили митове около Емисарите.
— Не изглеждаш впечатлен.
— Защото преводът е лош. Всъщност това, което притежават Емисарите, е само подсилена интуиция. Нали разбираш? Смяташ да излизаш, времето навън е хубаво, но ти кой знае защо си вземаш чадър. А после завалява. Как се получава това?
Тя ме погледна през рамо.
— Късмет?
— Може и да е късмет. Но по-възможно е организмът ти да долавя скрити сигнали от природата и да ги подава на подсъзнанието. Обучението на Емисарите цели да усъвършенства този процес и да направи крайния резултат по-разбираем. Талантливите детективи го могат от столетия насам. — Не зная защо, но изведнъж ми омръзна да разговарям на тази тема. — Кажи ми нещо, Сън. Как стигна от Дом Хън чак дотук?