— Какво зяпаш?
— О, извинявай. — Тя извърна глава.
Продухах си носа, плюх и огледах останалата част от хоризонта. Все още не се виждаше нищо. На пясъка пред мен имаше кървави жилки. Споходи ме усещането, че нещо в тялото ми се разпада.
Гадна работа.
— Къде е Сучиади?
Тя посочи към „Наджини“. Сучиади и Оле Хансен се бяха изправили под носовата батарея и очевидно обсъждаха нещо, свързано с нея. Малко по-нататък Амели Вонсава се бе изкатерила на една дюна и се озърташе. Дьопре, Сън и Жиан закусваха на кораба, или правеха нещо друго да убият времето.
Крюкшенк засенчи очи и погледна към двамата мъже на носа.
— Ако питаш мен, нашият капитан очаква отдавна този момент. Всеки ден ходи да гали оръдията, сякаш няма търпение да ги изпробва. Виж, дори се усмихва.
Отправих се натам с бавни крачки. Сучиади видя, че се приближавам и тръгна насреща ми. Нямаше и следа от усмивка.
— Май времето ни изтича вече.
— Още не. Хенд дава на нанолите няколко дни, докато измислят начин да се справят с резонаторното оръдие. Според мен обаче преувеличава.
— В такъв случай да се надяваме, че твоята археоложка също е напреднала. Говорил ли си наскоро с нея?
— Че някой въобще говорил ли е?
Той се намръщи. Напоследък Вардани избягваше да се среща с когото и да било от нас. Обикновено отскачаше само за да се нахрани, сетне бързо изчезваше. Разговорите с нея се ограничаваха до едносрични подмятания.
— Не бих имал нищо против един по-подробен доклад — промърмори Сучиади.
— Аз също.
Тръгнах покрай брега, където стоеше Вонсава.
— Може ли да поговоря с теб? — попита ме тя, когато я наближих.
— Само след минутка. Исках да проверя как се справя нашата надежда.
И тук не получих усмивка.
Открих Вардани в преддверието на пещерата, втренчила поглед във вратата. На мониторите над главата й се виждаше същата картина, но от други ъгли. Работната й маса бе отрупана със скици и записки.
— Надявам се да не задаваш обичайните въпроси — посрещна ме тя.
— Нанолите ни нападнаха — отвърнах.
Тя кимна.
— Да. Почувствах го. Какво означава това — три, максимум четири дни?
— Хенд каза четири — най-много. Но не искам да се чувстваш под напрежение.
Най-сетне си спечелих вяла усмивка. Очевидно набирах инерция.
— Стигна ли до някъде?
— Казах, без обичайните въпроси, Ковач.
— Извинявай. — Намерих един кашон и седнах на него. — Сучиади губи търпение. Иска да чуе за резултати.
— Значи не ми остава друго, освен да престана да се мотая и да отворя проклетото нещо.
Този път бе мой ред да се усмихвам.
— Няма да е зле, наистина.
Тишина. Вратата погълна вниманието ми.
— Направих всичко както трябва — заговори тя. — Открих нужната честота, звуковите и визуалните глифи са проверени. Изчисленията ми съвпадат, поне дотолкова, доколкото разбирам от това. Тръгнах от неща, които зная със сигурност, екстраполирах в посоката, в която — доколкото си спомням — се движех предишния път. Би трябвало да се получи, мамка му. Но сигурно пропускам нещо. Нещо, което съм забравила. Нещо, което… са извлекли от мен.
Долових истерична нотка в гласа й, но мисълта ми се движеше в друга посока.
— Ако тук е идвал някой преди нас, не би ли могъл да промени параметрите?
Тя мълчеше. Чаках търпеливо. Накрая вдигна глава.
— Знаеш ли… и аз си го помислих. Но е малко вероятно. Шансът навярно ще е един на милион. Не, сигурна съм, че пропускам нещо.
— Но все пак е възможно?
— Всичко е възможно, Ковач. Всичко. Но не е реално. Човек не може да го направи.
— Нали човек я е отворил предния път.
— Така е, Ковач. И куче може да отвори врата, ако се изправи на задните си лапи. Но кога за последен път си виждал куче да сваля врата от пантите и пак да я закачва?
— Разбрах.
— Въпросът тук опира до познания. До всичко, което сме научили за марсианските технологии — активиране на противошквални укрития, управление на метросистемата, която откриха на Земя Нкрумах — все неща, които обикновеният възрастен марсианец е можел да върши и насън. Технологии от бита. Като да караш кола и да живееш в къща. Това обаче — тя посочи конструкцията от другата страна на батареята от прибори, — това е кулминационната точка на тяхната наука. Единствената, която сме открили за, петстотин години ровичкане из над трийсет планети.