— Може би не сме търсели където трябва. Може би сме се радвали на шарената обвивка, докато същевременно сме мачкали с обувки финото й съдържание, което някога е опазвала?
Тя ми хвърли учуден поглед.
— Ти откога стана последовател на Вичински?
— Прочетох това-онова на Приземяване. Но ще ти призная, че не беше никак лесно да открия подробни материали за работата му. От малкото, с което се запознах, останах с впечатлението, че е бил върл противник на прилаганата от Гилдията тактика за издирване и разкопки.
— Сигурно защото по онова време вече е бил огорчен. Не е никак лесно да си жертва на постоянни нападки.
— Той е предсказал вратите, нали?
— В голяма степен. Съществуват известни данни, водещи към това заключение, сред архивните материали, които групата му е открила на Бредбъри. Няколко препратки към нещо, което наричали „Стъпка отвъд“. Гилдията предпочита да го интерпретира по-скоро като възгледи на поет лирик за хипертранспортните технологии. По онова време нямахме ясна представа какво точно четем — епична поема или синоптична прогноза. Всичко ни изглеждаше еднакво и Гилдията се радваше на всяко, що-годе по-правдоподобно обяснение. „Стъпка отвъд“ като превод на хипертунелна връзка бе задраскано от протоколите на изследователите. Реши се, че е безсмислено, след като става дума за технология, която никой не е виждал.
Силна вибрация разтърси стените на пещерата. Пространството вътре се изпълни с прах. Вардани хвърли изплашен поглед към мониторите.
— Ой-ой!
— Да, изглежда такива неща ще ни се случват все по-често. Трябва да е от системите на вътрешния периметър. Ще докарам тук подвижна платформа, за да проверя здравината на тавана на кухината. Не ми се ще да рухне върху теб в мига на твоя триумф.
— Трогната съм.
— Защо? Това е в интерес на всички.
— Друго имах предвид.
— Ах — махнах с ръка, чувствайки се неудобно. — Виж какво, ти вече веднъж си успяла да отвориш тази чудесия. Не виждам защо да не го повториш. Всичко е въпрос на време.
— Което ние нямаме.
— Кажи ми — погледнах я с проницателния поглед на Емисар. — Ако наистина това е връхната точка на марсианската технология, как въобще вашата група е успяла да се справи тогава? Искам да кажа…
Вдигнах умолително ръце. Тя ме разглеждаше с изморена усмивка и за първи път се запитах как ли й действа лъчевата болест и масивната доза лекарства.
— Все още не разбираш, нали, Ковач? Тук не става въпрос за човеци. Те не мислят като нас. Вичински го наричаше демократичен ретротехнодостъп. Това е като противошквалните укрития. Всеки може да ги ползва — поне всеки марсианец — защото, какъв смисъл да построиш нещо, което да не е достъпно за всички?
— Права си. Това не е човешко.
— Това е една от причините, заради които Вичински си имаше неприятности с Гилдията. Той написа статия за противошквалните укрития. Науката, която е вложена в тях, е невероятно сложна, но всичко е направено така, че да е достъпно и лесно. Системите за управление са максимално опростени, та дори и ние да можем да ги ползваме. Според Вичински това е явен признак за голямо расово разнообразие, което напълно отхвърля теорията за имперско разпадане и колониални войни.
— Просто не е знаел кога да замълчи, нали?
— И така може да се каже.
— Но какво е твърдял той? Война с друга раса? С някого, когото още не сме срещали?
Вардани повдигна рамене.
— Това или те просто са напуснали този район на галактиката без някаква очевидна причина. Вичински беше иконоборец. Повече бе увлечен да преследва тъпизмите, които раждаше Гилдията, отколкото да създава собствени теории.
— Изумително глупаво поведение за някой, надарен с такъв брилянтен ум.
— Или изумително смело.
— И така може да се каже.
Вардани поклати глава.
— Както и да е. Важното е, че досега поне можем да работим с всички технологии, които сме открили. — Тя отново посочи мониторите. — Справяме се, защото ги разбираме. Питаш, как сме могли да се справим предишния път? И тук принципът е същият. Всеки марсианец, който изпитва потребност, би трябвало да може да пътува през тази врата. А това означава, че с подходяща екипировка и време ние също ще можем.