Пехотинците се хвърлиха в сандъка.
Другото се случи мигновенно.
Реншо запрати пламналата и превърналата се в огнено кълбо бутилка, мигновено се обърна и се хвърли към вратата.
Така и не успя да разбере какво последва.
Раздаде се грохот, като че ли хвърлиха стоманен сейф от голяма височина. Цялата сграда се разтресе.
Мъж и жена вървяха по улицата. Те изплашено погледнаха нагоре и видяха огромен бял пламък — като че ли сто фотосветкавици щракнаха едновременно.
— Какво е това? — попита жената.
— Някой е изгорил бушоните — каза мъжът.
Едно парцалче бавно и лениво падаше към тях. Мъжът протегна ръка и го хвана:
— Господи, мъжка риза цялата в кръв и дупки.
— Това не ми харесва — каза нервно жената. — Извикай такси, Раф.
Мъжът се огледа и повика такси. Колата спря, те изтичаха към нея и вече не видяха как зад гърба им се приземи и листче хартия, на което беше написано:
ЕЙ, ХЛАПЕТА! САМО В НЯКОЛКО ВИЕТНАМСКИ САНДЪЧЕТА!
1 ракетна установка
20 ракети „Туистър“ клас „Земя-въздух“
1 термоядрен заряд.