Той й се усмихваше и докато го слушаше, Мелани разбра какво иска да направи.
— Искам да дойда с вас в Мексико – прошепна тя.
През следващите три седмици нямаше никакви важни ангажименти – само няколко интервюта и една фотосесия за някакво модно списание. През септември и октомври имаше насрочени записи, а малко по-късно трябваше да пее на едно благотворително събитие. Но нито едно от тези неща не бе толкова важно, че да не може да се отложи. Изведнъж Мелани проумя, че трябва да се измъкне. Освен това на глезена й щеше да му се отрази по-добре да си даде почивка, отколкото да се опитва да куцука на високи токчета, за да удовлетвори майка си. Изведнъж всичко в живота й й се стори прекалено тежко, прекалено обсебващо. А отец Калахън й предлагаше възможност да се измъкне. Мелани искаше да се възползва от правото, за което й говореше. През целия си живот бе толкова послушно малко момиченце, че вече й бе писнало. Беше на двадесет години и искаше поне веднъж да направи нещо, което да е важно за нея самата, а не за някого другиго. Струваше й се, че мисията в Мексико е точно такова нещо.
— Мога ли да остана в някоя от мисиите за известно време? – попита тя и свещеникът кимна.
— Можеш да живееш в дома, който сме открили за млади момичета. Повечето от тях са бивши проститутки и наркоманки. Ако не го знаеш, никога не би се досетила – сега приличат на ангели. Но присъствието ти там може да им се отрази много добре. Както и на теб самата.
— А как да ви намеря, когато отидете там? – попита Мелани със затаен дъх.
Ако наистина отидеше в Мексико, майка й щеше да я убие. Макар че кой знае, най-вероятно щеше да се опита да го превърне в сензация за медиите. Джанет винаги се опитваше да превърне всичко в сензация.
— Мобилният ми телефон работи, а освен това ще ти дам няколко телефонни номера – каза той и започна да ги записва на лист хартия. – Ако не ти е възможно да дойдеш точно сега, може би ще успееш след няколко месеца, през пролетта например. Това е забележително кратко планиране за живот като твоя. Смятам да остана там до Коледа, така че ела, когато искаш, и остани толкова, колкото желаеш. Когато и да дойдеш, Мелани, винаги ще имаме легло за теб.
— Ще дойда сега – каза тя с решителен поглед, осъзнала, че нещата трябва да се променят.
Не можеше да прекара целия си живот в опити да ощастливи майка си – трябваше да се научи сама да взема решения. Беше уморена да се опитва да постигне мечтите на майка си, да бъде мечтата на майка си. Имаше нужда от своя собствена мечта. А мисията в Мексико щеше да бъде добро начало. Тя си тръгна към къщи дълбоко замислена. Отец Калахън я прегърна и очерта с палец на челото й кръстния знак.
— Пази се, Мелани. Надявам се да те видя в Мексико, а ако не, ще те потърся, когато се върна. Обаждай ми се.
— Обещавам – каза тя и през целия път до къщи мисли за разговора им.
Знаеше какво иска да направи, но просто не знаеше как ще се измъкне от обичайния си живот, дори и само за няколко дни. А тя искаше да остане в Мексико много повече. Може би дори няколко месеца.
Разказа на Том за срещата си със свещеника по време на вечерята в ресторанта. Той остана впечатлен и изненадан, а после се разтревожи.
— Нали не смяташ да постъпиш в манастир?
Тя видя паниката в очите му, поклати глава и се засмя. Паниката отстъпи място на облекчение.
— Не, няма. Не съм достатъчно добра за това. Освен това щеше да ми липсваш прекалено много. – Тя се пресегна над масата и взе ръката му в своята. – Просто искам за известно време да се занимавам с това, да помагам на хората, да прочистя главата си, да се освободя от напрежението на всичките си задължения. Не зная дали ще ми позволят да го направя, а майка ми положително ще побеснее. Но трябва да се откъсна, да разбера кое е важно за мен – кое друго, освен теб и работата ми. Отец Калахън казва, че не е нужно да се отказвам от кариерата си. Казва, че нося на хората надежда и радост с музиката си. Но поне за известно време искам да направя нещо истинско, нещо различно, както в „Президио“.
— Мисля, че това е страхотна идея – подкрепи я Том.
След като се върна от турнето си, Мелани бе съсипана, изтощена докрай. Глезенът не спираше да я боли и в това нямаше нищо чудно, след като цели три месеца бе обикаляла страната, танцувала на сцената, вземала хапчета през нощта и инжекции с кортизон като футболен играч, който се опитва да заблуди тялото си, че му няма нищо и може да играе. Том бе разбрал под какво напрежение живее и жестоката цена, която трябваше да плати за славата си. Струваше му се прекалено трудно и си помисли, че пътуването до Мексико може да се окаже точно това, от което имат нужда и душата, и тялото й.