Съвсем отделен въпрос бе как ще реагира майка й. Том вече бе опознал Джанет достатъчно, за да види как контролира целия живот на Мелани. Сега го търпеше и от време на време дори й ставаше симпатичен, но Джанет винаги държеше дъщеря си на много, много къса каишка. Искаше Мелани да бъде кукла, на която тя да дърпа конците. Всичко, което можеше да й попречи, трябваше да бъде унищожено. Том внимаваше да не застава на пътя й и да не се противопоставя над всеобхватното й влияние в живота на Мелани. Не смяташе, че този неин контрол може да продължава вечно, но знаеше, че ако Мелани предизвика майка си, Джанет ще побеснее от гняв. Тя не искаше да отстъпи властта си на никого, най-малко на самата Мелани. И дъщеря й го знаеше.
— Мисля, че първо ще уредя пътуването и всичко останало и ще говоря с нея едва след това, за да не може да ме спре. Ще проверя дали агентът и мениджърът ми не могат да отменят някои ангажименти, без тя да разбере. Тя иска от мен да правя всичко, което ще привлече вниманието на пресата, ще ми донесе по-голяма публичност или ще ме постави на корицата на някое списание. Знам, че ми мисли доброто, но просто не разбира, че понякога ми идва в повече. Не мога да се оплача, кариерата ми потръгна благодарение на нея. Открай време си е наумила да ме направи известна, още откакто бях дете. Аз просто не искам славата толкова, колкото я иска тя. Искам сама да избирам ангажиментите си, а не да правя всички тези неща, с които ме затрупва тя. А тя наистина иска страшно много!
Том знаеше, че казва истината – беше ги наблюдавал със собствените си очи от май насам. Уморяваше се само докато се опитваше да запомни всичко, което правеше тя, въпреки че притежаваше същата енергия като нея. Но не той си бе счупил глезена по време на концерт във Вегас. Това й се бе отразило зле. Всичко й се отразяваше зле. След завръщането си от турнето Мелани изглеждаше съсипана, но срещата със свещеника я бе оживила и ободрила.
— Ще дойдеш ли да ме видиш в Мексико? – попита с надежда тя и Том се усмихна и кимна.
— Разбира се. Толкова се гордея с теб, Мели. Мисля, че ще ти се отрази чудесно, ако успееш да се махнеш за малко.
И двамата знаеха, че майка й ще се възпротиви яростно и ще се почувства крайно застрашена от най-малкия знак за независимост, проявен от дъщеря й. Мелани щеше да има проблеми, когато й съобщеше за заминаването си. Това бе първото голямо решение, което вземаше съвсем сама. И определено бе много важно, особено поради факта, че нямаше нищо общо с кариерата й. Това щеше да ужаси Джанет дори още повече – тя не искаше нищо да отвлича Мелани от постигането на целите й или, което бе още по-важно, от целите на майка й. Това обаче се променяше. А промяната щеше да уплаши майка й много сериозно и за много дълго време.
На път към дома на Мелани двамата говориха за това. Джанет не беше вкъщи и те дискретно се качиха в стаята на Мелани и заключиха вратата. Любиха се и гледаха филми в леглото. Майка й нямаше нищо против Том да прекарва нощта тук от време на време, при все че не искаше, който и да е мъж да се нанася в къщата – нито при нея, нито при дъщеря й. Стига момчето – което и да беше то – да не си вирнеше носа прекалено много или да не придобиеше прекалено голямо влияние над Мелани, Джанет нямаше нищо против да търпи присъствието му. Том бе достатъчно умен да бъде дискретен и никога да не й се противопоставя открито. Към два часа сутринта той реши да си тръгне, за да може да отиде навреме на работа на сутринта. Мелани вече се унасяше. Той й каза, че тръгва, тя му се усмихна сънливо и го целуна.
На другия ден тя се събуди рано и веднага започна да придвижва напред плановете си. Накара агента и мениджъра си да й обещаят, че ще пазят тайна, и те я увериха, че ще направят всичко възможно, за да отменят ангажиментите й, до един направени от майка й. И двамата я предупредиха, че майка й така или иначе ще научи скоро. Мелани каза, че сама ще говори с нея, но едва след като отложи ангажиментите си, така че Джанет да не може да направи нищо. Мениджърът й каза, че престоят й в Мексико може да й спечели голям интерес от страна на пресата, ако реши да го използва поне малко.
— Не – отсече Мелани. – Точно там е цялата работа. Имам нужда да се измъкна за малко от цялата тази лудница. Трябва ми време, за да разбера коя съм и какво искам.