— Боже мили, нали не мислиш да се оттегляш? – попита агентът й.
Майка й щеше да ги убие всичките, ако го допуснеха. В сърцето си Джанет бе добра жена, но искаше кариерата на дъщеря й да бъде най-значимото нещо на земята след раждането на Исус. Тя обичаше Мелани, но живееше живота на звезда чрез нея. Агентът си помисли, че е добре за Мелани най-после да се опита да скъса пъпната връв. Рано или късно трябваше да се случи и щеше да бъде здравословно. От известно време той подозираше, че ще се случи. Проблемът бе, че Джанет не го разбираше и беше готова да брани тази връзка дори с цената на живота си. Нямаше да позволи на никого да я скъса. А само Мелани имаше право да го стори.
— Колко време смяташ да отсъстваш?
— Може би до Коледа. Знам, че в новогодишната нощ имаме концерт в Медисън Скуеър Гардън. Не искам да го отменям.
— Добре. – В гласа му звучеше облекчение. – Защото, ако ми се беше наложило да го отменя, по-добре да си прережа вените. Дотогава нямаш нищо важно. Ще се погрижа за всичко – обеща той.
Два дни по-късно агентът и мениджърът й бяха изпълнили молбата й. Мелани бе напълно свободна до средата на декември, две седмици след Деня на благодарността*. Някои от ангажиментите бяха с променена дата, а други трябваше да бъдат отложени за по-късен, неопределен период. Никой от тях не беше особено важен. Мелани не би могла да избере по-подходящо време за осъществяване на плановете си. Всичко, което щеше да пропусне, беше появата в медиите, която вървеше заедно с участието й в разни партита и благотворителни събития. Джанет искаше тя да участва във всяко едно от тях и Мелани го правеше. Досега.
[* Традиционен празник в Северна Америка. Жителите на САЩ го празнуват в последния четвъртък на ноември. – Б.пр.]
Както можеше да се очаква, Джанет влезе в стаята на Мелани два дни след като всичките й ангажименти бяха отменени. Все още не й бяха казали за това и Мелани бе споделила с Том, че ще й съобщи тази вечер. Смяташе да напусне Лос Анджелис следващия понеделник и вече бе направила резервация за полета. Искаше да прекара уикенда с Том, който я подкрепяше безрезервно и смяташе да идва при нея в Мексико при всяка възможност. Беше развълнуван от това, което тя бе решила да предприеме, и искаше по-късно самият той също да кандидатства за работа на доброволни начала – също като нея и той изпитваше нужда да помага на другите и искаше да съчетае успешната кариера с принципите на хуманността, в които твърдо вярваше.
Три месеца не бяха дълго време за раздяла, но Мелани щеше много да му липсва. Това, което съществуваше помежду им, бе силно и хубаво и можеше да понесе тежестта на съответните им задължения. Връзката им се развиваше с пълна скорост и се превръщаше в нещо от огромна важност и за двамата. Те бяха мили, състрадателни хора, интелигентни и винаги готови да помогнат. Не можеха да повярват на късмета, че са се намерили. В много отношения си приличаха и се вдъхновяваха един друг в положителна посока. Заедно бяха обогатили вселената си. Том дори обмисляше възможността да си вземе една-две седмици отпуск и да кандидатства в някоя от мексиканските мисии заедно с нея, ако от компанията се съгласяха да го пуснат. Обичаше да работи с деца и в гимназията бе участник в програмата „Биг Брадърс*“ като съветник на едно момче от „Уотс**“, както и на друго от източната част на Ел Ей и все още поддържаше връзки и с двете. Такъв му беше характерът. Като дете си бе мечтал да се присъедини към Дружеството на мира***, но по-късно се бе насочил към изграждане на кариера. Сега обаче завиждаше на Мелани заради това, с което щеше да се занимава в Мексико, и му се искаше и той да има възможност да прекара три месеца там,
[* „Биг Брадърс ъв Америка“ – организация, чиято цел е да помага на децата да развият своя потенциал чрез връзка между детето и някой възрастен, чиято загриженост оказва положително влияние върху подрастващия – Б.пр]
[** „Уотс“ – квартал на Лос Анджелис, който през 1965 и 1992 става сцена на жестоко расово напрежение и насилия – Б.пр.]
[*** Дружество на мира – федерална правителствена организация в САЩ. основана през 1961, която обучава американски доброволци и ги изпраща да работят в развиващите се страни по технически, селскостопански и образователни проекти. – Б.пр.]
— Странно – промърмори Джанет, загледана в листовете, които държеше в ръка. – Получих факс, в който се казва, че интервюто ти за „Тийн Вог“ е отменено. Как така са го объркали? – Тя поклати глава и погледна към дъщеря си с раздразнено изражение. – А тази сутрин получих имейл от организаторите на благотворителния концерт за болните от рак на дебелото черво, че се надяват да успееш да участваш следващата година. Концертът е след две седмици. Изглежда, че са намерили някой друг и затова са те махнали от програмата. Казват, че вместо теб ще пее Шарън Осбърн. Може би смятат, че си прекалено млада. Все едно, трябва да се размърдаш, момиче. Разбираш ли какво означава всичко това? Означава, че започват да те забравят, а те нямаше само два месеца. Време е да се покажеш и да накараш пресата отново да започне да пише за теб.