Тя се усмихна на Мелани, която лежеше на леглото си и гледаше телевизия. Преди влизането на майка си Мелани тъкмо обмисляше какво трябва да вземе за Мексико. Малко неща. На леглото й бяха разпилени половин дузина книги за Мексико, които по някакво чудо се бяха изплъзнали от вниманието на майка й. Тя погледна към Джанет и се запита дали това е моментът да й каже. Знаеше, че няма да е лесно, когато и да се решеше да го направи. Пословичният гняв на майка й щеше да избухне с пълна сила и щеше да се получи крайно неприятна ситуация.
— Ъ-ъ-ъ… всъщност, мамо – започна Мелани точно преди майка й да излезе, – аз бях тази, която отмени тези два ангажимента…. а също и някои други… Чувствам се уморена… Мислех си да замина за няколко седмици.
Чудеше се дали направо да каже на майка си за колко време ще отсъства, или да я остави сама да разбере, когато времето започне да минава, а тя не се връща. Все още не бе стигнала до решение, но все пак трябваше да й каже нещо, тъй като щеше да замине само след няколко дни.
Джанет застина на мястото си, обърна се и се намръщи на Мелани, потънала в завивките от розов сатен.
— Какво означава това, Мел? Какво искаш да кажеш с това, че искаш „да заминеш за няколко седмици“? – погледна я така, като че ли току-що й бяха поникнали рога или крила.
— Е, нали разбираш… глезенът ми… наистина ме боли… и си помислих, че… нали знаеш… че може да ми се отрази добре да се откъсна от всичко за известно време.
— Отменила си ангажименти, без да ме питаш?
Мелани виждаше, че гневът на майка й набира скорост.
Съвсем скоро щеше да последва яростно избухване.
— Щях да ти кажа, мамо, но не исках да те тревожа. Докторът каза, че кракът ми трябва да си почива.
— Това идея на Том ли е?
Сега майка й я гледаше гневно, опитвайки се да разбере откъде е дошло злотворното влияние, което бе накарало Мелани да отмени цели два ангажимента, без да я пита. От километри можеше да надуши чуждата ръка.
— Не, мамо, не е. Просто е нещо, което искам да направя. Уморена съм от турнето. Не исках да ходя на онзи благотворителен концерт, а интервюто за „Тийн Вог“ мога да го направя по всяко време – те постоянно ме молят за това.
— Не е там работата, Мелани. – Майка й пристъпваше към леглото с надигаща се ярост в очите. – Не можеш да отменяш ангажименти. Трябва да говориш с мен и после да го направя аз. И не можеш просто да изчезнеш от лицето на земята, защото си уморена. Не бива да допускаш хората да забравят лицето ти.
— Лицето ми се вижда на повече от един милион обложки на компактдискове, мамо. Никой няма да ме забрави само защото съм изчезнала за няколко седмици, или защото не съм участвала в някакъв благотворителен концерт за болни от рак. Просто имам нужда от малко време за себе си.
— Какво, по дяволите, става? Това трябва да е работа на Том. Това момче постоянно се мотае тук. Вероятно те иска само за себе си. Ревнува те от работата ти. Не разбира какво означава да направиш голяма кариера и да се задържиш на върха. И ти не разбираш. Не можеш да се размотаваш напред-назад, да се чукаш с някакъв младеж и да гледаш телевизия или да забодеш нос в купчина книги. Трябва да се появяваш пред хора, Мел. И не знам къде си мислиш, че отиваш за няколко седмици, но можеш да зачеркнеш този план още сега. Когато реша, че имаш нужда да си починеш, ще ти кажа. Нищо ти няма. А сега се размърдай и спри да тънеш в самосъжаление заради този глезен. За Бога, та това е само едно малко счупване, и то преди почти четири месеца. Ставай и се размърдай, Мел. Ще се обадя на „Тийн Вог“ и ще уговоря нова дата за интервюто. Концерта ще го оставя така, защото не искам да дразня Шарън. Но никога повече не си позволявай да отменяш нито един ангажимент! Чуваш ли ме?
Тя трепереше от ярост, а Мелани – от ужас. Ставаше й лошо само като слушаше как говори майка й. Всичко бе съвсем ясно. Джанет си мислеше, че я притежава, и независимо какви бяха намеренията й, добри или лоши, Мелани знаеше, че постоянният контрол на майка й ще разруши живота й, ако продължаваше да го допуска.