— Не знам – отвърна неопределено Маги.
Самата Сара също не знаеше отговора на този въпрос, но Маги не мислеше, че е редно да обсъжда това с Евърет, и разговорът се измести към други теми. Двамата останаха на масата във френския ресторант дълго време. Заведението беше уютно и удобно и сервитьорът не ги безпокоеше, докато си говореха.
— Дочух, че Мелани била в Мексико – каза Евърет и Маги се усмихна. – Имаш ли нещо общо с това?
Той безпогрешно бе усетил, че тя има пръст в тази ситуация. Маги се разсмя.
— Само косвено. Познавам един прекрасен свещеник, който ръководи мисия там. Сметнах, че ще си допаднат. Мисля, че планира да остане там почти до Коледа, макар че официално не е съобщила на никого къде е. Просто иска да прекара няколко месеца като обикновен човек. Тя е много мило момиче.
— Обзалагам се, че майка й е изпаднала в истерия при заминаването й. Работата като мисионер в Мексико не може да се нарече обичайно занимание за една звезда, нито пък влиза в плановете на майка й за нея. Само не ми казвай, че и тя е в Мексико!
Тази представа го накара да се разсмее и Маги поклати глава, също засмяна.
— Не. Мисля, че точно това е смисълът на цялото начинание. Мелани изпитва нужда да разпери крила. Ще й се отрази много добре за известно време да се отдели от майка си. А и за майка й също ще е добре. Понякога е трудно да скъсаш със зависимостта от родителите си. За някои хора е по-мъчително, отколкото за други.
— А има и хора като мен, които изобщо не са създали никаква връзка. – Изрече той със съжаление и Маги го погледна изпитателно.
— Все още ли не си се опитал да намериш сина си? – попита тя, като внимаваше да не го притиска прекалено силно.
Никога не притискаше хората – открай време смяташе, че лекото докосване дава по-добър резултат и случаят с Евърет не бе изключение от това правило.
— Не, но съвсем скоро ще се опитам. Струва ми се, че вече е време. Ще го направя, когато съм готов.
Той плати сметката и излязоха на „Юниън стрийт“ Тук нямаше никакви следи от земетресението. Градът изглеждаше чист и красив. Месец септември бе хубав, с топло време, а сега във въздуха се носеше леката хладина на идващата есен. Маги пъхна ръка в неговата, докато вървяха по улицата и продължаваха да си говорят за какво ли не. Първоначално не смятаха да изминат пеш целия път до „Президио“, но така се случи. Това им даваше още малко време заедно, а и районът беше равен – нещо, което не можеше да се види често в Сан Франциско.
Евърет я изпрати до сградата, в която живееше. Часът бе почти единадесет – достатъчно късно, за да няма никой отвън. Двамата бяха удължили вечерята колкото се може повече. Винаги изпитваха удоволствие, когато бяха заедно – чувстваха се като две части на едно цяло и умовете им работеха по такъв начин, че всеки допълваше другия.
— Благодаря за приятната вечер – каза Маги.
Чувстваше се глупаво, задето се бе опитала да го избягва. Последната им среща я бе оставила объркана. Беше почувствала извънредно силно привличане към него, но всичко, което изпитваше сега, бе топлота и дълбока привързаност. Беше съвършено. А той я гледаше с цялата любов и възхищение, които изпитваше към нея.
— Радвам се, че се видяхме, Маги. Благодаря, че се съгласи да вечеряш с мен. Ще ти се обадя утре на тръгване. Ако успея, ще мина да те видя, но мисля, че интервюто ще се проточи, затова сигурно ще трябва да бързам за последния самолет. Ако пък свърша навреме, ще се отбия да изпием по едно кафе.
Тя кимна и вдигна поглед към него. Всичко у него бе съвършено – лицето му, очите му и огромното страдание, което бликаше от тях заедно със светлината на спасението и изцелението. Евърет се бе озовал в ада и се бе измъкнал оттам и това преживяване го бе направило такъв, какъвто бе. Лицето му се наклони над нейното. Искаше да го целуне по бузата, но преди да осъзнае какво става, почувства устните му върху своите.
Маги не бе целувала мъж от времето, когато учеше в училището за медицински сестри, и дори тогава не й се случваше често. Сега изведнъж почувства как цялото й същество, сърцето и душата й се устремяват към него и духът му се среща с нейния. В този миг две човешки същества се сляха чрез една-единствена целувка. Когато най-после се разделиха, тя почувства, че й се вие свят. Не само той я бе целунал – тя бе отвърнала на целувката и сега го гледаше с напиращ в очите ужас. Невъобразимото се бе случило – невъобразимото, което се бе молила толкова усърдно да избегне.