Мелани много я хареса и той я сложи на дясната й ръка.
— Обичам те, Мел – каза тихо.
Джанет влезе в стаята, пременена в престилка на червени и зелени пайети, точно в духа на Коледа. Носеше поднос с яйчен пунш, тъй като неколцина приятели се бяха отбили на гости. Изглеждаше в добро настроение и по-оживена от всякога.
Мелани бе прекарала седмицата след завръщането си в репетиции за концерта в „Медисън скуеър гардън“, който щеше да се проведе в новогодишната нощ. Трябваше отново да навлезе в работния си ритъм, а това беше много трудно. Тя не щадеше силите си. Том щеше да се присъедини към нея в Ню Йорк два дни преди концерта. С радост бе установил, че глезенът й е зараснал напълно. През последните три месеца дори бе обувала сандали.
— И аз те обичам – прошепна тя.
Той носеше часовника от „Картие“, който му бе подарила. Беше се влюбил в него. Но не толкова, колкото обичаше нея. Изминалата година – от земетресението в Сан Франциско до Коледа – бе изумителна и за двамата.
На Коледа Сара заведе децата у Сет. Той бе предложил да дойде у тях, вместо да я ангажира да ги води, но тя отказа. Не й беше приятно той да идва в апартамента й. Все още не бе решила какво да прави. Беше говорила с Маги за това, и то на няколко пъти. Монахинята й напомняше, че прошката е проява на милосърдие, но каквото и да направеше, Сара не можеше да намери в сърцето си сили за такава милост. Все още вярваше в клетвата „в добро и в зло“, но вече не знаеше какво изпитва към Сет. Не можеше да асимилира случилото се. Чувстваше се като вцепенена.
Беше отпразнувала Коледа предишната вечер с децата, на Бъдни вечер, а тази сутрин те бяха преровили чорапите си и бяха отворили подаръците от Дядо Коледа. Оливър изпитваше удоволствие просто да разкъсва опаковките, а Моли хареса всичко, което Дядо Коледа й бе донесъл. После провериха дали Дядо Коледа е пил от млякото и е ял от сладкишите, оставени за него, и със задоволство установиха, че е така. Еленчето Рудолф бе нагризало всички моркови и бе изяло два от тях.
Причиняваше й болка да спазва семейните традиции сама с децата, без Сет, но той каза, че разбира. Консултираше се с психиатър и вземаше лекарства за пристъпите на паника, които го сполитаха от време на време. Това също я караше да се чувства ужасно. Струваше й се, че трябва да е с него и да го успокоява. Но сега той бе непознат за нея, макар и непознат, когото някога бе обичала и все още обичаше. Това бе странно и болезнено чувство.
Той се усмихна, когато я видя застанала пред вратата с децата, и я покани да влезе, но тя отказа. Обясни, че има уговорка с приятели, което всъщност отговаряше на истината: щеше да пие чай в „Сейнт Франсис“ заедно с Маги. Беше я поканила там, защото монахинята живееше наблизо, макар че в духовно отношение двете места ги делеше цяла бездна.
— Как си? – попита я Сет, докато Оливър влизаше в апартамента; вече бе проходил.
Моли се втурна да види какво има под елхата. Сет й бе купил розов велосипед с три колелца, кукла, голяма колкото самата нея, и цял куп други подаръци. Финансовото му състояние не бе по-добро от това на Сара, но той винаги бе харчил повече от нея. Сега тя се опитваше да внимава с парите от заплатата си, както и с тези, които той й даваше за децата. Родителите й също й помагаха и я бяха поканили да прекара празниците на Бермудите, но тя не пожела да отиде. Искаше да остане тук, където децата можеха да бъдат близо до Сет. Както се развиваха нещата, най-вероятно това щеше да бъде последната му Коледа на свобода за много дълго време и тя не искаше да го лишава от присъствието на децата му, нито пък тях от неговото.
— Добре съм – отвърна тя и се усмихна на коледната обстановка в апартамента му.
Истината обаче бе, че между двамата стояха прекалено много съсипани неща. Това се четеше в очите му, както и в нейните – разочарование и тъга, силата, с която предателството му я бе ударило като бомба. Сара все още не можеше да разбере какво се бе случило или причината за него. За кой ли път осъзна, че в душата на Сет има кътче, което тя така и не бе опознала, кътче, което го сближаваше с хора като Съли и го отдалечаваше от нея. Това бе най-ужасяващото в цялата история. Още от първия ден тя бе споделяла дома си с непознат. Сега бе прекалено късно да го опознае, дори да искаше. Този непознат бе унищожил целия й живот. Тя обаче го строеше наново, тихо и дискретно. Неотдавна двама мъже я бяха поканили на среща и тя им бе отказала. Все още бе омъжена, докато със Сет не решаха да сложат край на брака си. Тя бе оставила това решение за след процеса, освен ако не блеснеше пред очите й като светкавица преди това. Все още носеше венчалната си халка. Сет също не бе свалил своята. Поне засега все още бяха мъж и жена, макар че живееха разделени.