Той плати на шофьора, слезе и нервно пое по стъпалата пред входа. Забеляза, че са започнали да се ронят. На предпоследното седяха двама пияници, които си деляха една бутилка. По улицата се разхождаха половин дузина проститутки и се оглеждаха за евентуален улов. Коледа или не, за тях това бе работен ден като всеки друг.
Той натисна звънеца й, но никой не отговори. Помисли си да набере номера на мобилния й телефон, но не искаше да я предупреждава за пристигането си, така че седна на най-горното стъпало в дънките и тежкия си пуловер. Времето беше мразовито, но грееше слънце и денят беше хубав. Щеше да чака, докато Маги се върне, колкото и време да мине. По всяка вероятност в този момент тя организираше коледен обяд за бедните в някоя част на Сан Франциско.
Двамата пияници на стъпалото под него все още си подаваха бутилката, а после единият погледна нагоре и му я предложи. Беше уиски от царевица и ръж – най-евтиното, което можеше да се купи. Самата бутилка бе съвсем малка. И двамата бяха потънали в мръсотия, воняха, а усмивките разкриваха беззъбите им усти.
— Искаш ли? – попита завалено по-трезвият; другият изглеждаше почти заспал.
— Никога ли не сте мислили да се запишете в АА? – попита приятелски Евърет, отказвайки бутилката.
Мъжът, който му я бе предложил, го погледна с отвращение. После побутна другаря си, махна с ръка към Евърет и без нито дума повече двамата станаха и отидоха до съседния блок, където седнаха на стъпалата и продължиха да пият.
— Благодаря на Бога, че се спасих – прошепна Евърет.
Продължаваше да чака Маги. Стори му се, че това е съвършеният начин да прекара Коледа – в очакване на жената, която обича.
Маги и Сара пиеха чай в „Сейнт Франсис“ и си прекарваха чудесно. Чаят „Ърл Грей“ им бе поднесен по истински английски маниер, с кифлички, сладкиши и най-различни сандвичи. Маги си мислеше, че Сара изглежда тъжна, но не я притискаше непременно да сподели какво й е. Самата тя се чувстваше доста потисната. Липсваха й разговорите с Евърет, смехът и удоволствието, което изпитваше, когато бяха заедно, но след това, което се случи помежду им при последната им среща, знаеше, че не бива да се виждат повече. Ако го доближеше отново, нямаше да има сили да му устои. Беше споделила случилото се със свещеник по време на изповед и решимостта й да не допусне това да се повтори бе станала по-силна от всякога. Но въпреки това Евърет й липсваше – той се бе превърнал в приятел, когото тя много ценеше.
Сара й разказа за срещата си със Сет, за това колко й липсва и колко щастливи са били преди. В онези времена никога, нито за миг не си бе представяла, че един ден всичко ще свърши. Това бе последното, което би й хрумнало.
Тя разказа на Маги, че харесва работата си и хората, с които се среща. Все още обаче избягваше социалните контакти – притесняваше се прекалено много, за да излезе с приятели. Знаеше, че целият град все още клюкарства за нея и Сет и че ще стане още по-лошо през март, когато наближи процесът. Адвокатите дълго се колебаха дали да се опитат да отложат процеса, или да ускорят нещата колкото се може повече. Накрая Сет бе решил, че иска всичко да приключи веднъж завинаги, макар че с всеки изминал ден изглеждаше все по-потиснат. Това също я притесняваше много.
Двете минаваха от тема на тема, обсъждайки с удоволствие новостите в града, представлението на „Лешникотрошачката“, на което Сара бе завела Моли, и участието на Маги в полунощната литургия предишната вечер в катедралата „Грейс“. Това бе просто приятна среща между две приятелки. Приятелството бе голям дар и за двете през изтеклата година – неочаквана благословия в резултат на земетресението през май.
Излязоха от „Сейнт Франсис“ в пет часа. Сара закара Маги до пресечката, където се намираше апартаментът й, и се отправи към центъра. Смяташе да отиде на кино и бе поканила Маги да я придружи, но монахинята бе отвърнала, че е уморена и иска да се прибере, а освен това филмът, който Сара искаше да гледа, й се струваше твърде потискащ.
Маги помаха след отдалечаващата се кола и бавно тръгна по улицата към блока си. Усмихна се на две проститутки, които живееха в нейната сграда. Едната беше хубавичко мексиканско момиче, а другата – травестит от Канзас, който винаги се държеше учтиво с Маги и уважаваше духовния й сан. Тъкмо стъпваше на стълбите, когато погледна нагоре и го видя. Застина на мястото си, неспособна да направи нито крачка повече. Той й се усмихна. Бе прекарал два часа, седнал на стъпалото, и започваше да му става студено. Не го интересуваше дали ще замръзне тук – нямаше намерение да помръдне от мястото си до нейното завръщане. И ето я най-после тук. Тя стоеше и го гледаше. Не можеше да повярва на очите си. Евърет бавно слезе по стълбите и се приближи към нея.