Досега дори не му бе хрумвало, че Чад може да има свои деца.
Чад се усмихна и кимна.
— Има още едно на път. Чудесни деца са.
— Колко са големи?
— Джими е на седем, Били – на пет, а Аманда – на три. Мислех, че сме приключили, но преди шест месеца получихме изненадваща новина. Второ момиче.
— Това се казва семейство – усмихна се Евърет, а после се разсмя. – Мили Боже, познавам сина си едва от пет минути, а ето че вече съм дядо на четири внучета. Предполагам, че така ми се пада. Рано си започнал – отбеляза той и този път Чад се усмихна.
— Ти също.
— Малко по-рано от планираното. – За миг Евърет се поколеба. Боеше се да попита, но най-накрая се реши. – Как е майка ти?
— Добре е. Отново се омъжи, но няма други деца. Все още живее тук.
Евърет кимна. Не знаеше дали иска да я види отново. Краткият им брак на младини му бе оставил горчив вкус, както вероятно и на нея. Бяха живели заедно три нещастни години, докато най-накрая той не можа да издържи повече. Бяха възможно най-неподходящи един за друг и бракът им се превърна в кошмар още от самото начало. Веднъж тя го заплаши с пушката на баща си. Месец по-късно Евърет си тръгна. Предполагаше, че ако бе останал, щеше да убие или нея, или себе си. Бяха прекарали три години в непрекъснати битки. Точно тогава той започна да пие сериозно и така и не спря през следващите двадесет и шест години.
— Какво работиш? – попита с интерес Евърет.
Чад бе зашеметяващо привлекателен млад мъж – много повече от самия него на тази възраст. Имаше високи скули и силно изразени черти. Беше по-висок дори от Евърет, с далеч по-силно тяло, като че ли работеше на открито.
— Помощник-надзирател съм в ранчото „Ти бар седем“, на двадесет мили от града. Отглеждаме само коне и добитък.
Наистина изглеждаше като идеалния каубой.
— Учил ли си в колеж?
— Две години. Вечерно обучение. Мама искаше да отида в юридическо училище. – Чад се усмихна. – Но това не е за мен. В колежа ми харесваше, но съм далеч по-щастлив на кон, отколкото зад бюро, макар че и при сегашната ми работа се налага да стоя зад бюрото доста повече, отколкото бих искал. Деби, жена ми, е начална учителка. И е дяволски добра ездачка. Участва в лятното родео.
Значи двамата бяха съвършена двойка – каубоят и спортната му съпруга. Без да знае защо, Евърет почувства, че бракът им е щастлив. Чад определено изглеждаше семеен тип.
— Ти ожени ли се отново? – Чад го гледаше с любопитство.
— Не, опитът ме излекува от това желание – каза Евърет и двамата се засмяха. – Прекарах всички тези години, като скитах по целия свят, докато преди двадесет месеца не влязох в клиника за рехабилитация и не се отказах от алкохола – нещо, което трябваше да направя много преди това. Бях прекалено зает и прекалено пиян, за да ме поиска, която и да било свястна жена. Журналист съм – добави той и Чад се усмихна.
— Знам. Понякога мама ми показва снимките ти. Винаги го е правила, още от самото начало. Имаш страхотни материали, най-вече военни. Трябва да си бил на някои много интересни места.
— Така е.
Евърет осъзна, че по време на разговора с момчето собственият му акцент е станал забележимо по-близък до този на хората от Монтана. Кратки изречения, отсечени думи и по-малко приказки от обикновено. Всичко тук беше максимално кратко и отсечено, също като неравния терен. Монтана притежаваше невероятна природна красота и Евърет си помисли, че е странно как синът му е останал близо до дома, докато той, бащата, бе избягал колкото се може по-далеч от корените си. Сега нямаше никакво семейство тук – малкото роднини, които бе оставил, вече бяха мъртви. През всички тези години така и не се бе върнал нито веднъж, освен сега заради сина си.
Скоро стигнаха до малката църква, където щеше да се състои сбирката, и докато следваше Чад по стълбите към мазето, Евърет осъзна какъв щастливец е, че го е намерил и че Чад изобщо се съгласи да се срещне с него. Докато влизаше в стаята, отправи безмълвна благодарност към Маги, защото само нейните деликатни, настойчиви увещания го бяха накарали да дойде тук. Сега се радваше, че се реши. Спомни си, че в нощта, когато се запознаха, тя го бе попитала за сина му.
Евърет бе изненадан да види, че в стаята има тридесет души. Повечето от тях бяха мъже, но имаше и няколко жени. Двамата с Чад седнаха един до друг на сгъваеми столове. Срещата бе започнала току-що и следваше познатия ход. Евърет заговори, когато помолиха новодошлите да се представят: каза, че името му е Евърет, че е алкохолик и че от двадесет месеца се възстановява. Всички в стаята казаха „Здравей, Евърет“ и срещата продължи.