Тази нощ той сподели с тях чувствата си, както и Чад. Евърет говори пръв и разказа за ранното си пиянство, за нещастния брак, последвал случайното забременяване на Сюзан, за това как е напуснал Монтана и е изоставил сина си. Каза, че това е постъпката, за която изпитва най-голямо разкаяние в живота си, че е дошъл да поиска прошка, да поправи миналото, ако е възможно, и че се радва, че е тук. Чад седеше неподвижно и гледаше към пода, докато баща му говореше. Носеше стари каубойски ботуши също като тези, с които Евърет и сега бе обут. Ботушите на Чад обаче очевидно принадлежаха на работещ каубой – изцапани с кал, тъмнокафяви и износени. Всички мъже и дори някои от жените в стаята носеха каубойски ботуши, а освен това мъжете бяха сложили на коленете си широкополи шапки.
Чад сподели, че е спрял да пие преди осем години, откакто се е оженил, което представляваше интересна информация за баща му. Разказа, че днес отново се е скарал с надзирателя и би искал да се откаже от работата си в ранчото, но не може да си го позволи, а и бебето, което ще се роди след няколко месеца, представлява допълнително натоварване. Каза, че понякога се ужасява от всички отговорности, с които трябва да се справя. А после добави, че въпреки всичко обича децата си, както и жена си, и че вероятно всичко ще се оправи. Но призна, че новото бебе го връзва още по-здраво за ранчото и затова понякога изпитва неприязън към него. После погледна към баща си и каза, че се чувства странно да се срещне с него, след като изобщо не го познава, но се радва, че се е върнал, макар и с такова голямо закъснение.
Всички се хванаха за ръце, казаха Молитвата на спокойствието и двамата мъже се смесиха с тълпата. След като официалната част на срещата приключи, останалите поздравиха Евърет и се заговориха с Чад. Всички се познаваха помежду си. Евърет бе единственият новодошъл в групата. Жените бяха донесли кафе и сладкиши. Евърет хареса начина, по който споделяха преживяванията си. Смяташе, че сбирката е минала много добре, и го каза на глас. Чад го запозна с наставника си – посивял стар каубой с брада и засмени очи, – както и с двамата мъже, на които самият той беше наставник. Каза, че е такъв от почти седем години.
— Преди доста време си спрял да пиеш – каза Евърет, когато си тръгнаха. – Благодаря, че ме покани да дойда тази вечер. Имах нужда от такава сбирка.
— Колко често ходиш на срещи? – попита Чад.
Споделеното от баща му му беше харесало – беше спонтанно, открито и изглеждаше искрено.
— Когато съм в Ел Ей, по два пъти на ден, а когато пътувам – по един. А ти?
— Три пъти седмично.
— Едва ли ти е лесно с четири деца – каза Евърет. Изпитваше голямо уважение към сина си. Неизвестно защо бе предполагал, че през всички тези години Чад е живял в някакъв времеви вакуум, в който е останал дете завинаги. Вместо това той имаше съпруга и свое семейство. В известен смисъл, осъзна Евърет, животът на Чад бе далеч по-осмислен и пълноценен, отколкото този на баща му. – Какъв е проблемът с надзирателя?
— Той е глупак – каза Чад. Внезапно придоби вид на много по-млад, отколкото беше. Изглеждаше и страшно сърдит. – През цялото време ме пришпорва. Много е старомоден и управлява ранчото така, както се е правило преди четиридесет години. Догодина се пенсионира.
— Смяташ ли, че ще ти дадат неговото място? – попита Евърет с бащинска загриженост, а Чад се засмя и се обърна да го погледне, докато шофираше към мотела.
— Тук си едва от един час и вече се тревожиш за работата ми? Благодаря, татко. Е, по-добре да ми дадат мястото, че иначе страшно ще се ядосам. Там съм от десет години, а работата наистина е хубава.
Евърет изпита безкрайно щастие, когато Чад го нарече „татко“. Усещането бе прекрасно. Знаеше, че не заслужава тази чест.
— Колко време ще останеш? – попита Чад.
— От теб зависи – отвърна честно Евърет. – Ти какво искаш?
— Защо не дойдеш утре на вечеря у нас? Няма да е нищо особено. Напоследък все аз се занимавам с готвенето. На Деби постоянно й е лошо. Винаги е така, когато е бременна – от първия до последния ден.
— Трябва да е страшно издръжлива, щом го е правила толкова пъти. Ти също. Не е лесно да храниш толкова деца.
— Те си заслужават. Само почакай да ги видиш. Всъщност… – Чад присви очи и се загледа в Евърет – … Били прилича на теб.
Самият Чад не приличаше на него. Беше се метнал на майка си и братята й, които много си приличаха. Бяха едри, здрави, с шведски корени и се бяха преместили преди две поколения в Монтана от Средния запад, а там – от Швеция.
— Ще те взема утре в пет и половина на връщане от работа. Можеш да наглеждаш децата, докато готвя. И трябва да извиниш Деби, чувства се наистина ужасно.