Евърет кимна и му благодари за поканата. Чад бе невероятно мил – много повече, отколкото Евърет имаше право да очаква. Беше благодарен, че след всички тези години Чад бе готов да го допусне в живота си. За младия мъж Евърет представляваше парченце, което прекалено дълго бе липсвало от мозайката.
Махнаха си и Чад се отдалечи с колата, а Евърет побърза да се качи в стаята си. Навън бе много студено и земята бе покрита със слой лед. Усмихнат, той седна на леглото си и набра номера на Маги, която вдигна при първото позвъняване.
— Благодаря, задето дойде вчера – каза топло тя. – Беше ми много приятно.
— И на мен. Слушай, искам да ти кажа нещо. Може да останеш изненадана.
Тя усети как у нея се надига нервност, докато се питаше дали няма да я притисне по-силно, отколкото вчера.
— Аз съм дядо.
— Какво? – засмя се тя, помислила, че се шегува. – От вчера? Доста бърза работа.
— Очевидно не чак толкова бърза. Те са на седем, пет и три години. Две момчета и едно момиче. И четвърто на път.
Целият сияеше, когато го каза. Изведнъж откри, че мисълта, че има семейство, страшно му допада, въпреки че представата за внуци го караше да се чувства много стар. Е, и какво от това, по дяволите?
— Един момент. Объркваш ме. Пропуснах ли нещо? Откъде ми се обаждаш?
— От Бут – отвърна гордо той.
Намираше се там благодарение на нея – още един дар, който му бе дала, един от многото.
— От Монтана?
— Да, госпожо. Днес пристигнах. Той е страхотно хлапе. Не хлапе, мъж. Помощник-надзирател в ранчо, има три деца и четвърто на път. Все още не съм се запознал с тях, но утре съм канен на вечеря. Той дори умее да готви.
— О, Евърет! – възкликна тя, също толкова въодушевена. – Така се радвам. Как са нещата с Чад? Всичко наред ли е… имам предвид между вас…
— Той е благороден характер. Не знам какво е било детството му и как се е чувствал тогава, но днес изглеждаше зарадван да ме види. Може би и двамата сме били готови за това. Той също е член на АА, от осем години, и ме заведе на тяхна среща. Наистина е свестен. Далеч по-зрял е, отколкото бях аз на неговите години, а може би дори сега.
— Справяш се чудесно. Толкова се радвам, че си го направил. Надявах се да се решиш.
— Никога нямаше да успея без теб. Благодаря ти, Маги.
Нежното й, търпеливо окуражаване му бе върнало сина и дори му бе дало цяло ново семейство.
— Напротив, щеше. Радвам се, че се обади да ми кажеш. Колко смяташ да останеш?
— Няколко дни. Не мога повече. В новогодишната нощ трябва да съм в Ню Йорк. Мелани има концерт там и трябва да го отразя. Но тук съм много доволен. Иска ми се да можеше да дойдеш с мен в Ню Йорк. Знам, че концертът ще ти хареса. Тя е неповторима на сцената.
— Може би скоро ще отида на някой от концертите й. Много бих искала.
— През май има концерт в Лос Анджелис. Ще те поканя.
И ако имаше късмет, дотогава тя можеше да е взела решение да напусне ордена. Това бе единственото, което Евърет желаеше сега. Но не й го каза – бе обещал да не форсира нещата. Тази вечер й се обади само за да й разкаже за Чад и децата и да й благодари, задето го доведе тук по своя тих, ненатрапчив начин.
— Пожелавам ти приятно прекарване утре с децата, Евърет. Обади ми се да ми кажеш как е минало.
— Обещавам. Лека нощ, Маги… Благодаря ти…
— Не ми благодари – каза тя и се усмихна. – Благодари на Бога.
Той го стори, преди да заспи.
На другия ден Евърет отиде да купи играчки за децата. Взе един парфюм за Деби и голяма шоколадова торта за десерт. Беше напъхал всичко в големи пазарски торби, когато Чад дойде да го вземе и му помогна да подреди нещата в багажника. Евърет разбра, че вечерята ще се състои от печени пилешки крилца, сандвичи и сирене. Напоследък тези, които избираха менюто, бяха Чад и децата.
Чад закара Евърет до малката спретната къща, която журналистът бе видял, когато искаше да добие представа къде живее синът му. Обстановката бе топла и уютна въпреки купищата играчки, разпръснати из дневната. Децата се бяха проснали кой където свари, телевизорът работеше, а на дивана лежеше красиво русо момиче и си почиваше. Евърет се обърна първо към него:
— Ти трябва да си Деби.
Тя стана и стисна ръката му.
— Точно така. Чад толкова се зарадва да те види снощи. През всички тези години често сме говорили за теб.
Каза го така, сякаш тези разговори са били приятни, макар че Евърет не можеше да си представи подобна ситуация. Всяко споменаване на името му със сигурност е било или сърдито, или тъжно – ако не за нея, то поне за Чад.
Той се обърна към децата и остана поразен колко милички изглеждат. Бяха красиви, също като родителите си, и се държаха приятелски. Внучката му приличаше на ангелче, а двете момчета бяха набити малки каубойчета, доста едри за възрастта си. Деби, Чад и децата биха могли да служат за рекламен образ на семейство от Монтана. Докато Чад готвеше, а Деби, чиято бременност вече личеше, си почиваше на дивана, Евърет се заигра с децата. Те останаха очаровани от играчките, които им бе донесъл. После той започна да показва на момчетата фокуси с карти, сложи Аманда в скута си и когато вечерята бе готова, помогна на Чад да сервира на децата. Деби не можеше да седне на масата, защото от миризмата на храна й се повдигаше, но участваше в разговора от дивана. Евърет прекара много приятно и когато дойде време Чад да го върне в мотела, стана от мястото си с голяма неохота, след което му благодари многократно за приятната вечер.