Пред мотела Чад се обърна към него, за да му зададе един въпрос.
— Не знам какво мислиш… искаш ли да видиш мама? Ако не искаш, няма проблем. Просто реших да те попитам.
— Тя знае ли, че съм тук? – попита нервно Евърет.
— Тази сутрин й казах.
— И иска ли да ме види?
Евърет не можеше да си представи, че след всички тези години Сюзан е изявила подобно желание. Нейните спомени от съвместния им живот не можеха да бъдат по-хубави от неговите. Вероятно бяха дори още по-лоши.
— Не беше сигурна. Мисля, че е любопитна. Може би ще е добре и за двама ви – един вид окончателно да затворите страницата. Каза, че винаги е знаела, че ще те види отново и че ще се върнеш. Мисля, че дълго време беше ядосана, че ти така и не го направи. Но отдавна е преодоляла тези чувства. Почти не говори за теб. Каза, че може да се видите утре сутрин. Идва в Бут за час при зъболекаря. Живее на тридесет мили оттук, по-далеч дори от ранчото.
— Може би идеята е добра – замислено каза Евърет. – Време е веднъж завинаги да погребем старите призраци.
Самият той също рядко се сещаше за нея, но сега, когато бе видял Чад, мисълта да се срещнат за няколко минути или за колкото време можеха да изтърпят присъствието си не му се струваше толкова непоносима.
— Защо не я помолиш тя да реши? Аз ще съм в мотела целия ден. Нямам нищо за правене.
Беше поканил Чад и семейството му на вечеря. Чад бе казал, че всички обичат китайска храна и че в града има един наистина добър китайски ресторант. На следващия ден Евърет се връщаше в Ел Ей, където щеше да прекара една вечер, преди да отлети за Ню Йорк за концерта на Мелани.
— Ще й кажа да се отбие, ако иска.
— Когато й е удобно – рече Евърет, като се мъчеше да си придаде небрежен тон.
Вътрешно обаче се чувстваше напрегнат при самата мисъл отново да види Сюзан. След като тя си тръгнеше, той можеше да отиде на сбирка на АА, както бе направил днес. Където и да се намираше, посещаваше тези сбирки с религиозна отдаденост. В Ел Ей имаше много и можеше да избира. Тук бяха по-малко.
Чад каза, че ще предаде съобщението на майка си и ще мине да вземе баща си за вечерята на другия ден. Когато се качи в стаята си, Евърет съобщи всичко това на Маги. Разказа й колко приятно е прекарал, колко красиви са децата и колко са възпитани. Без да знае защо, премълча за възможната среща с бившата си съпруга на другия ден. Все още не бе осмислил това и не бе сигурен как се чувства. Маги се зарадва за него още повече, отколкото предишния ден.
Сюзан дойде в мотела в десет часа сутринта, точно когато Евърет довършваше кйфличката и кафето си. Тя почука на вратата му, той отвори и за един дълъг миг двамата останаха загледани един в друг. В стаята имаше два стола и той я покани да влезе и да седне.
Тя изглеждаше едновременно различна и непроменена. Бе напълняла, но лицето й бе същото. Погледът й потърси неговия, а после го огледа отгоре до долу. Докато я гледаше на свой ред, му се стори, че се взира в късче от собствената си история – място и човек, които помнеше, но към които вече не изпитваше никакви чувства. Не си спомняше да я е обичал и се запита дали изобщо някога е имал чувства към нея. Тогава и двамата бяха толкова млади, объркани и ядосани на положението, в което бяха изпаднали. Сега седяха на двата стола в стаята, гледаха се и се мъчеха да измислят какво да кажат. Евърет отново усети същото, което си спомняше от онова време: че двамата нямат нищо общо – обстоятелство, което в младежката си страст и ентусиазъм бе пропуснал, когато започнаха да се срещат и тя забременя. А после си спомни колко притиснат се почувства, колко отчаян, колко обезверен за бъдещето си, когато баща й бе настоял да се оженят и Евърет се бе съгласил на брак, който му се струваше като доживотна присъда. Годините, които го очакваха, се простираха пред него като дълъг, самотен път, който го изпълваше с отчаяние. Дъхът му спря само като си го припомни. В този миг можеше идеално да изброи всички причини, които го бяха подтикнали да избяга, а още преди това да започне да пие, защото мисълта да прекара живота си с нея му приличаше на самоубийство. Сигурен беше, че Сюзан е добър човек, но тя не беше подходящата жена за него – нито тогава, нито сега. Направи усилие да се върне към настоящето. За част от секундата изпита неистово желание за едно питие, а после си спомни къде е и че сега е свободен. Сюзан не можеше да го притисне повече. Обстоятелствата го бяха притиснали повече, отколкото тя. И двамата бяха жертви на собствената си съдба и Евърет не бе пожелал да сподели своята с нея. Така и не бе успял да свикне с мисълта да прекара живота си с нея дори за доброто на сина им.