Обеща да дойде да ги види отново и да поддържа връзка. Остави им номера на мобилния си телефон и им каза, че често пътува по работа.
Всички му помахаха, когато потеглиха към мотела. Посещението бе преминало повече от успешно и той позвъни на Маги, за да й разкаже всичко. Беше му мъчно, че трябва да напусне Бут на другия ден. Но мисията му се бе изпълнена – бе намерил сина си. Чад бе прекрасен човек с добра съпруга и страхотно семейство. Сюзън не беше чудовище – тя просто не бе жената, която би искал или с която би могъл да живее. Пътуването до Монтана бе донесло на Евърет цял куп подаръци. И това стана възможно само благодарение на Маги. Тя бе извор на толкова много добри неща в живота му.
Самолетът излетя и Евърет проследи как Монтана изчезва под краката му. Докато се движеха в кръг, преди да се отправят на запад, минаха над местността, където Евърет знаеше, че се намира ранчото на Чад. Той погледна надолу с тиха усмивка. Знаеше, че има син и внуци и че никога вече няма да ги загуби. Сега, когато се бе изправил лице в лице с демоните и провалите си, той можеше да се среща с Чад и семейството му отново и отново. Очакваше с нетърпение тези посещения. Може би дори щеше да доведе Маги със себе си. Искаше да види новото бебе, когато дойде пролетта. Посещението, от което се бе боял толкова дълго, бе частица от него, която бе липсвала от години, може би през целия му живот. Ето че най-после я бе намерил. Двата най-големи дара в живота му бяха Маги и Чад.
В новогодишната нощ Евърет снимаше на концерта на Мелани. „Медиеън скуеър гардън“ бе препълнена с почитателите й, а самата Мелани бе в страхотна форма. Глезенът й бе заздравял, душата й бе намерила покой и Евърет виждаше, че се чувства щастлива и силна. Той прекара няколко минути зад сцената с Том и го снима заедно с Мелани. Както винаги Джанет бе там и раздаваше нареждания наляво-надясно, но бе малко по-кротка и не толкова нетърпима. Всичко в света на Мелани изглеждаше наред.
Евърет позвъни на Маги по времето, когато в Сан Франциско бе точно полунощ. Тя си бе у дома и гледаше телевизия. Концертът беше свършил и Евърет бе останал буден, за да й се обади. Тя му каза, че мисли за него. Гласът й звучеше притеснено.
— Добре ли си? – попита тревожно той.
Постоянно се боеше, че ще прекрати отношенията им, ако реши, че така е редно. Евърет знаеше колко вярна е тя на положения обет, а той бе голямо предизвикателство и дори заплаха за нея и за всичко, в което тя вярваше.
— Има много неща, които ме безпокоят – призна тя. Трябваше да вземе решения, да обмисли целия си живот, да промени и своето, и неговото бъдеще. – Моля се постоянно всичко да се уреди по най-добрия начин.
— Не се моли толкова много. Може би ако просто се отпуснеш и се оставиш на течението, отговорите ще дойдат сами.
— Надявам се да е така – рече с въздишка тя. – Честита Нова година, Евърет. Надявам се да е прекрасна за теб.
— Обичам те, Маги – каза той.
Изведнъж се почувства самотен. Тя му липсваше, а той нямаше ни най-малка представа как ще се развият нещата. Напомни си, че трябва да предприема всичко стъпка по стъпка, и го каза и на нея.
— И аз те обичам, Евърет. Благодаря, че ми се обади. Поздрави Мелани от мен, ако пак я видиш. Кажи й, че ми липсва.
— Добре. Лека нощ, Маги. Честита Нова година. Надявам се да е прекрасна и за двама ни.
— Това е в Божиите ръце.
Предоставяше решението на Него. Това бе всичко, което можеше да направи, и щеше да се вслуша във всеки отговор, който получеше по време на молитвите си.
Евърет угаси лампата. Умът му бе изпълнен с мисли за Маги така, както сърцето му бе изпълнено с нея. Бе й обещал да не я притиска и нямаше да го направи, макар че понякога се боеше, че няма да успее. Преди да заспи, си каза наум Молитвата на спокойствието. Всичко, което можеше да направи сега, бе да чака и да се надява, че всичко ще бъде наред – и за двама им. Мислеше за нея, когато заспа, питайки се какво ги очаква.
През следващите два месеца и половина така и не видя Маги, въпреки че често говореха по телефона. Тя казваше, че има нужда от време и пространство, за да обмисли всичко. По средата на март обаче Евърет пристигна в Сан Франциско, за да отрази процеса на Сет за „Скууп“. Маги знаеше, че той идва и колко зает ще бъде. Двамата вечеряха заедно в деня преди началото на процеса. Виждаше я за пръв път от почти три месеца и реши, че изглежда страхотно. Разказа й, че предишната нощ Деби, съпругата на Чад, е родила момиченце, което бяха нарекли Джейд. Маги много се зарадва за него.