Вечерята беше тиха и приятна. Сетне Евърет я изпрати до къщи, двамата застанаха на стъпалата пред входа да продължат започнатия разговор за Сара и Сет. Маги се безпокоеше за Сара. И нея, и Сет ги очакваха тежки времена. Маги и Евърет очакваха, че в последния момент Сет ще сключи сделка с федералния прокурор и ще избегне процеса, но очевидно не го бе направил, така че трябваше да застане пред съда. Трудно бе да повярват, че изходът ще е благоприятен. Маги каза, че се моли всичко да свърши добре.
Нито тя, нито той споменаха нещо за ситуацията, в която се намираха те самите, или за решението, което трябваше да вземе Маги. Евърет предполагаше, че когато стигне до някакъв отговор, тя ще му каже, а засега очевидно не беше успяла, затова говориха най-вече за процеса.
Сара прекара нощта в апартамента си на „Клей стрийт“ и преди да си легне, се обади на Сет.
— Просто искам да знаеш, че те обичам и искам всичко да се развие добре за теб. Не бива да мислиш, че съм ти сърдита, защото не съм. Само се боя и за двама ни.
— Аз също – призна той. Лекарят му даваше успокоителни и бета-блокери*. Не виждаше как ще успее да мине през всичко това, но знаеше, че трябва, и бе благодарен на Сара за обаждането. – Благодаря, Сара.
[* Бета-блокери – лекарства, които блокират ефектите на стреса върху организма. – Б.пр.]
— До утре. Лека нощ.
— Обичам те – рече тъжно той.
— Знам – отвърна тя също толкова тъжно и затвори.
Все още не бе постигнала състоянието на милост и прошка, за което бяха говорили с Маги, но наистина го съжаляваше. Проявяваше състрадание към него и в този момент не можеше да направи нищо повече. Просто бе прекалено да го искат от нея.
На другата сутрин Евърет сложи фотоапарата в калъфката и го преметна през рамо. Знаеше, че не може да го вземе в съда, но можеше да заснеме всичко, което се разиграваше отвън, както и хората, които влизаха и излизаха от съдебната зала. Направи една хубава снимка на Сара в мига, когато влизаше със сериозно изражение в съда заедно със съпруга си. Носеше сив костюм и беше много бледа. Сет изглеждаше далеч по-зле и в това нямаше нищо чудно. Сара не забеляза Евърет.
По-късно сутринта Евърет видя Маги, която седна дискретно на един от задните редове – искаше да подкрепи Сара, ако присъствието й изобщо можеше да й донесе някаква утеха. След известно време тя излезе от залата и размениха няколко думи. Евърет бе зает, а Маги имаше среща със социален работник във връзка с настаняването на един бездомник в приют. И тя, и Евърет живееха интензивно и обичаха работата си.
Същия ден вечеряха заедно, след като той приключи работата си по отразяването на процеса. В момента избираха съдебни заседатели и Маги и Евърет смятаха, че може да мине много време, преди да приключат. Съдията предупреждаваше заседателите, че е възможно процесът да се проточи повече от месец, като се имат предвид подробните финансови документи, които трябваше да се проучат, и допълнителните сведения, с които трябваше да се сдобият, за да могат да вземат правилно решение. Евърет каза, че Сет е изглеждал мрачен целия следобед и че не е разменил със Сара повече от няколко думи, но тя е била до него през цялото време.
Избирането на съдебни заседатели отне две седмици – мъчително дълъг период за Сет и Сара, – но най-после приключи. Вече имаше дванадесет съдебни заседатели и двама резервни – осем жени и шестима мъже. Сега процесът можеше да започне.
Прокурорът и защитникът произнесоха встъпителните си речи. Прокурорът описа на поведението на Сет като неморално и незаконно, което накара Сара да потръпне. Сет седеше с каменно лице под погледите на съдебните заседатели. Той разполагаше с предимството на успокоителните, но тя – не. Сара не можеше да си представи как защитата би могла да обори тези аргументи. Ден след ден прокуратурата представяше доказателства, свидетели, експерти, всеки един, от които осъждаше Сет.
На третата седмица от процеса Сет изглеждаше изтощен, а Сара едва събираше сили да мести крака, когато вечер се прибираше при децата си. Беше си взела отпуска, за да присъства в съда заедно със Сет. Карън Джонсън й каза да не се тревожи за болницата. Началничката на Сара изпитваше огромно съчувствие към нея, също както и Маги. Монахинята й се обаждаше всяка вечер, за да провери как се чувства. Сара все още се държеше въпреки огромното напрежение.
През тези мъчителни седмици Евърет често вечеряше с Маги. Едва през април най-после спомена за положението, в което се намираха самите те. Маги обаче не искаше да го обсъжда. Все още се молеше за отговор, затова се върнаха обратно към темата за процеса, която ги потискаше, но ги бе обсебила. Никога не говореха за нищо друго. Прокурорът закопаваше Сет все по-дълбоко с всеки изминал ден и Евърет каза, че е било самоубийство да позволи да се стигне до процес. Адвокатите на защитата правеха всичко по силите си, но положението на прокуратурата беше така солидно, че те не можеха да направят почти нищо, освен да смекчат малко лавината от доказателства, които се сипеха върху него. И докато седмиците се точеха една след друга, всеки път, когато влизаше в залата, Маги виждаше, че Сара е станала още по-слаба и по-бледа. Нямаше какво друго да направи, освен да изтърпи докрай, но процесът наистина бе критичен и за тях, и за брака им. Почтеността и репутацията на Сет бяха разрушени завинаги. Всички, които бяха загрижени за тях и особено за Сара, наблюдаваха с тъга развоя на нещата. Вече бе повече от ясно, че Сет е трябвало да сключи сделка за по-малко обвинение или по-лека присъда, вместо да се стига до процес. Изглеждаше невъзможно да го оправдаят, като се имаха предвид обвиненията срещу него, както и свидетелските показания и доказателствата, които ги подкрепяха. Сара бе напълно невинна – той я бе измамил така, както бе измамил и инвеститорите си, – но в края на краищата тя щеше да пострада също толкова, колкото и той, а може би дори повече. Сърцето на Маги се късаше заради нея.