Родителите на Сара дойдоха за първата седмица от процеса, но баща й имаше проблем със сърцето и майка й не искаше той да се преуморява или да се вълнува, като седи в съдебната зала по време на процеса, затова двамата си заминаха още преди края на делото, който предстоеше седмици по-късно.
Адвокатите положиха огромни усилия за защитата на Сет. Хенри Джейкъбс владееше до съвършенство поведението си и бе отличен юрист. Проблемът бе, че Сет им бе дал много малко, за което да се хванат. Позицията им бе нестабилна и всички го виждаха.
В деня преди представянето на защитата Евърет и Маги вечеряха в кафенето близо до апартамента й, както им бе станало навик. Евърет пишеше статии за процеса, които излизаха ежедневно в „Скууп“, а Маги продължаваше да се занимава с обичайните си дейности и прекарваше всеки свободен миг в съдебната зала. Това й даваше възможност едновременно да следи процеса, да прекарва по няколко минути с Евърет по време на почивките и при всяка възможност да ободрява Сара, докато кошмарът ставаше все по-страшен и по-страшен.
— Какво ще стане с нея, когато го осъдят? – попита Евърет, който също се тревожеше за Сара. Напоследък изглеждаше все по-сломена и по-крехка, но продължаваше да идва всеки ден и непоколебимо да стои до съпруга си. Вътрешно обаче не чувстваше тази подкрепа, която му оказваше. Опитваше се да показва доверие и вяра в него, но Маги добре знаеше, че Сара съвсем не изпитва такива чувства. Понякога двете си говореха по телефона късно през нощта. През повечето време Сара само плачеше, съсипана от непоносимото напрежение. – Не мисля, че има дори и най-малкия шанс да му се размине.
След всичко, което бе чул през последните седмици, у Евърет не бе останала и капка съмнение какъв ще бъде изходът на процеса. Съмняваше се, че съдебните заседатели мислят по-различно.
— Не знам. Ще трябва да се справи някак. Няма друг избор. Родителите й я подкрепят, но живеят надалеч и не могат да й помогнат много. Тя е съвсем сама. Не мисля, че със Сет имат много близки приятели, а повечето от познатите им са ги изоставили още в началото на цялата тази каша. Мисля, че Сара е прекалено горда и твърде притеснена от всичко, което става, за да помоли за помощ. Тя е много силна личност, но ако той влезе в затвора, ще остане съвсем сама. Не знам дали бракът им ще оцелее, ако стане така. Тя ще трябва да вземе някакво решение.
— Моите уважения, че все още не го е направила. На нейно място аз самият щях да изритам копелето още в деня, в който са го арестували. Заслужава си го. Съсипа и нейния живот заедно със своя. Никой няма правото да причинява това на друго човешко същество само от алчност и безчестие. Мен ако питаш, тоя тип е пълен мръсник.
— Тя го обича – отвърна просто Маги – и се опитва да бъде честна.
— Вече прояви достатъчно честност. Повече от достатъчно. Този тип съсипа живота й, пожертвал е бъдещето й и бъдещето на децата си заради собствена облага, а тя все още седи там и го подкрепя. Той изобщо не го заслужава. Мислиш ли, че ще остане с него, ако го осъдят? – попита той.
Никога не бе виждал лоялност като тази на Сара и знаеше, че при подобни обстоятелства самият той не би успял да я прояви. Възхищаваше й се много и в същото време я съжаляваше. Сигурен бе, че всички в съдебната зала се чувстват по същия начин.