— Не знам – отвърна откровено Маги. – Не мисля, че и самата Сара знае. Тя иска да постъпи правилно. Но е на тридесет и шест години. Има право на по-добър живот от този, който ще води, ако остане с него, а той отиде в затвора. Ако се разведат, ще може да започне отново. Ако ли не, ще прекара години наред, като го посещава в затвора и го чака, а животът се изнизва покрай нея. Не искам да й давам съвет как да постъпи, не мога. Но самата аз не съм сигурна какво мисля и й го казах. Каквото и да се случи, трябва да му прости, но това не означава, че трябва да пожертва целия си живот заради него, защото е направил грешка.
— Много неща ще трябва да му прости – рече той мрачно и Маги кимна.
— Така е. Не съм сигурна дали самата аз бих могла. Вероятно не – призна си тя. – Иска ми се да си мисля, че съм достатъчно добра, за да го сторя, но не съм сигурна. Но Сара е единствената, която може да реши какво иска. А не съм убедена, че е наясно. Не разполага с много възможности. Може дори да остане с него и никога да не му прости или пък да му прости и да го остави да изчезне от живота й. Понякога милостта се проявява по странни начини. Просто се надявам Сара да намери верния отговор за себе си.
— Аз знам какъв щеше да бъде моят отговор – каза мрачно Евърет. – Да убия копелето. Но предполагам, че и това не би решило проблема на Сара. Не й завиждам. Седи там ден след ден и слуша какъв проклет кучи син е съпругът й. И все пак излиза от съда редом с него всеки ден и го целува за довиждане, преди да се прибере при децата им.
Докато чакаха да им поднесат десерта, Евърет реши да повдигне една по-деликатна тема. В деня след Коледа Маги се бе съгласила да помисли за тях двамата. Оттогава бяха изминали почти четири месеца, но също като Сара и тя не бе взела решение и предпочиташе да не обсъждат въпроса. Напрежението започваше да му се струва непоносимо. Знаеше, че го обича, но знаеше и че не иска да напуска ордена. За нея това решение също бе много трудно. И също като Сара тя търсеше отговори и се мъчеше да постигне състояние на милост, което най-после да й подскаже как е правилно да постъпи. В случая на Сара всички възможности бяха мъчителни и в известен смисъл същото важеше и за Маги. Трябваше или да напусне ордена заради Евърет и да сподели живота си с него, или да се откаже от тази надежда и да остане вярна на обета си до края на дните си. И в двата случая щеше да загуби нещо, което обичаше и желаеше, и пак и в двата случая щеше да спечели нещо в замяна. Но трябваше да пожертва едното заради другото: не можеше да има и двете. Евърет потърси погледа й, докато деликатно се опитваше отново да повдигне темата. Беше й обещал да не я притеснява и да й даде цялото време, от което се нуждае, но понякога просто искаше да посегне, да я прегърне и да я помоли да избяга с него. Ала знаеше, че няма да го направи. Ако избереше да сподели живота си с него, това щеше да бъде добре обмислено, а не прибързано решение и най-вече щеше да бъде честно и ясно.
— И така, какво си мислиш за нас тези дни? – попита предпазливо той.
Тя погледна към чашата с кафе, а после вдигна поглед към него. Евърет видя мъката в очите й и изведнъж се уплаши, че е взела решение, което не е в негова полза.
— Не знам, Евърет – отвърна тя и въздъхна. – Обичам те. Знам това. Просто не зная какъв път трябва да следвам, накъде да тръгна. Искам да съм сигурна, че избирам вярната посока и за двама ни.
Не бе спряла да мисли за това от четири месеца и дори по-рано – от първата им целувка.
— Знаеш какво смятам аз – каза той с лека, неспокойна усмивка. – Смятам, че Господ ще те обича, каквото и да направиш. А също и аз. Но наистина искам да живея заедно с теб, Маги. – Искаше дори да има деца от нея, макар че никога не й го бе споменавал. Засега едно толкова важно решение бе повече от достатъчно. Ако му дойдеше времето, щяха да обсъдят и други неща. Точно сега Маги бе изправена пред далеч по-труден избор. – Може би трябва да поговориш с брат си. Той е направил същото. Как се е чувствал тогава?
— Неговото призвание никога не е било така силно като моето. В мига, в който срещна жена си, изостави всичко. Не мисля, че този избор го е притеснявал толкова. Каза, че щом Бог е решил той да я срещне, значи така е трябвало да стане. Иска ми се и аз да бях толкова сигурна. Може би това е просто едно извънредно примамливо изкушение, за да изпита волята ми, а може би е съдбата, която чука на вратата ми.
Евърет виждаше, че тя все още се разкъсва между двете възможности, и се запита дали някога изобщо ще вземе решение, или накрая просто ще се откаже.
— Можеш да работиш с бездомните хора на улицата точно както сега. Можеш да бъдеш медицинска сестра, социален работник или и двете. Можеш да правиш всичко, което поискаш, Маги. Не е необходимо да се отказваш от работата си.