И преди й го беше казвал. Проблемът обаче бе не толкова в работата й, колкото в положения от нея обет. И двамата знаеха това. Това, за което Евърет нямаше представа, бе, че от три месеца Маги разговаряше с местния ръководител на ордена си, с майката абатиса, с изповедника си, както и с психолог, който бе специалист по проблемите в религиозните общности. Правеше всичко възможно да вземе решението по най-добрия начин, а не да се бори с него сама. Ако го узнаеше, Евърет щеше да се обнадежди, но Маги не искаше да му вдъхва фалшива надежда, защото все още можеше да реши да остане в ордена.
— Можеш ли да ми дадеш още малко време? – попита тя и на лицето й се изписа болезнено изражение.
Беше си дала срок до юли да стигне до решение, но не му каза и това поради същите причини.
— Разбира се – отвърна той.
След като приключиха с вечерята, той я изпрати до блока й от другата страна на улицата. Вече се бе качвал да види апартамента й и остана ужасен колко малък, оскъдно обзаведен и потискащ е той. Маги подчерта, че няма нищо против обстановката, и добави, че това жилище е много по-голямо и приятно от килията на която и да било монахиня, в който и да е манастир. Тя приемаше обета за бедност също толкова сериозно, колкото и останалите си клетви. Евърет не го каза, но си помисли, че не би могъл да живее в този апартамент дори и един ден. Забеляза, че единствената украса е най-обикновено разпятие, окачено на стената. С изключение на него апартаментът беше съвсем празен – имаше само легло, скрин и един-единствен счупен стол, който Маги бе намерила на улицата.
След като се разделиха, Евърет отиде на сбирка на АА и после се върна в хотела, за да напише статията си за днешния развой на процеса. От „Скууп“ харесваха материалите, които им изпращаше – бяха добре написани и придружени от страхотни снимки, които бе направил пред съда.
На защитата й трябваше почти цял ден, за да представи своята версия пред съда. Сет седеше и се мръщеше с неспокоен вид, а Сара на няколко пъти затвори очи, но слушаше много внимателно. Маги седеше на един от задните редове и се молеше. Хенри Джейкъбс и екипът му бяха свършили солидна работа и Сет получи най-добрата възможна защита. Като се имат предвид обстоятелствата, се справиха добре. Но обстоятелствата не бяха благоприятни.
На следващия ден съдията даде инструкции на съдебните заседатели, благодари на свидетелите за отделеното време и на адвокатите – за отличната им работа от страна на ответника и на правителството, а после съдебните заседатели се оттеглиха. Заседанието бе открито в очакване решението на съдебните заседатели. Сара и Сет трябваше да чакат. Всички знаеха, че съвещанието може да отнеме дни.
Евърет излезе заедно с Маги. За миг тя се спря да поговори със Сара, която настоя, че е добре, въпреки че съвсем не изглеждаше така, а после настигна Евърет. Двамата поприказваха няколко минути, преди монахинята да се отправи по своите дела. За пореден път имаше среща с ръководителя на ордена, но не го спомена пред Евърет – само го целуна по бузата и тръгна, а той се върна в сградата да чака заедно с останалите решението на съдебните заседатели.
Сара седеше до Сет на един стол в задната част на залата. Бяха излезли навън за няколко минути, за да си поемат въздух, но това не им помогна. Струваше й се, че чака върху тях да падне още някоя бомба. И двамата знаеха, че им предстои точно това. Единственият въпрос бе колко силно ще удари и колко голямо опустошение ще причини.
— Съжалявам, Сара – рече тихо Сет. – Много съжалявам, че те накарах да преживееш всичко това. Никога не съм си мислил, че ще се случи нещо подобно.
Щеше да е хубаво да помислиш за това преди измамата, а не сега, помисли си Сара, но не му го каза.
— Мразиш ли ме?
Той потърси погледа й и тя поклати глава. Плачеше, както често й се случваше напоследък. Всички чувства, които изпитваше, бяха извадени на повърхността. Струваше й се, че не са й останали никакви сили. Бе ги използвала всичките, за да остане редом с него.
— Не те мразя. Обичам те. Просто ми се иска това да не се беше случвало.
— И на мен. Ще ми се да бях сключил сделка, вместо да те принуждавам да преминеш през цялата тази гадост. Просто си мислех, че може би ще спечелим.
Сара се боеше, че и в този случай Сет бе проявил същата склонност към самозаблуда, както когато бе извършвал престъпленията заедно със Съли. В края на краищата всеки от тях бе предал другия по време на разследването. И тъй като информацията, която бяха дали поотделно на властите, послужи само за да потвърди вината им, това нито ги спаси от последиците от действията им, нито намали вината им. Нито федералният прокурор в Калифорния, нито този в Ню Йорк бе сключил сделка със съответния обвиняем. Бяха дали на Сет възможността за сделка само веднъж, в самото начало на разследването, и по-късно я бяха оттеглили. Хенри го бе предупредил, че стигне ли се до процес, присъдата по всяка вероятност ще е по-тежка, но играч по сърце – повече, отколкото някой бе осъзнал до този момент, – Сет бе решил да поеме този риск и сега се боеше от последствията, докато чакаха съдебните заседатели да вземат решението. Направеха ли го веднъж, съдията щеше да произнесе присъдата месец по-късно.