— Ще трябва просто да изчакаме и да видим какво решение ще вземат – рече тихо Сара. Сега съдбата им се намираше в ръцете на съдебните заседатели.
— Ами ти? – попита нервно Сет. Не искаше тя да го изостави. Имаше отчаяна нужда от нея, каквото и да й струваше това. – Взела ли си някакво решение за нас?
Тя поклати глава, без да отговори. Точно сега имаха прекалено много проблеми, за да добавят и развод в цялата тази каша. Искаше да чуе решението на съдебните заседатели и Сет не я притисна – прекалено много се боеше от това, което можеше да стане, ако го направи. Виждаше, че Сара може да рухне всеки момент. Процесът бе взел от нея жестока дан, но тя остана непоколебима и вярна до края точно както му бе обещала. Сара бе жена на честта, което не можеше да се каже за него. Пред Маги Евърет го наричаше „този негодник“, а други хора се изразяваха далеч по-грубо, макар и не в лицето на Сара. В цялата тази история тя бе героинята, жертвата и – в очите на Евърет – светицата.
Изминаха цели шест дни, преди журито да приключи с обсъждането – доказателствата бяха много сложни. Това чакане бе убийствено за Сара и Сет. Нощ след нощ двамата се прибираха в апартаментите си. Една вечер Сет я бе помолил да дойде с него, защото бе прекалено уплашен, за да остане сам, но Моли беше болна, а и честно казано, Сара не желаеше да прекара нощта в жилището на Сет. Щеше да бъде прекалено тежко. Опитваше се да се предпази поне малко, макар че изпита тъга, когато му каза „не“. Знаеше колко страда, но тя също страдаше. Така че Сет се прибра сам и се напи. В два часа през нощта й позвъни и нечленоразделно заобяснява, че я обича. На другия ден имаше очевиден махмурлук.
Късно същия следобед съдебните заседатели най-после се върнаха в съдебната зала и всички се втурнаха натам, когато стана ясно, че съдът отново се събира. С тържествен глас съдията попита заседателите дали са стигнали до решение по случая „Съединените щати срещу Сет Слоун“ и председателят се изправи със също така тържествено и сериозно изражение. Той беше собственик на пицария, католик, посещавал колеж в продължение на една година. Имаше шест деца. Отнасяше се извънредно сериозно към задълженията си и по време на целия процес се бе явявал в съда с костюм и вратовръзка.
— Да, Ваша чест – каза той.
Срещу Сет бяха повдигнати пет обвинения за углавно престъпление. Съдията ги изброи едно по едно и след всяко от тях председателят отговаряше какво са решили съдебните заседатели за вината на Сет. Цялата зала слушаше със затаен дъх. Сет бе признат за виновен по всички обвинения.
За миг в съдебната зала се възцари абсолютно мълчание, докато присъстващите възприемат думите на председателя, а после избухна същинска експлозия от думи и звуци. Съдията удари с чукчето си, призова към ред, благодари на заседателите и ги освободи. Процесът бе отнел пет седмици, а тяхното съвещание бе добавило шеста.
Когато Сара осъзна какво се е случило, тя се обърна към Сет и видя, че той плаче. Погледна я отчаяно. Единствената надежда за обжалване, както им бе казал Хенри Джейкъбс, бе в случай, че се появят нови доказателства или в по-нататъшния ход на процеса възникне някаква юридическа нередност. Беше ги предупредил, че ако в последния момент не настъпи някакво непредвидено развитие, нямат никакви основания да обжалват. Всичко бе свършено. Бяха признали Сет за виновен. След един месец съдията щеше да произнесе присъдата. При всички положения Сет щеше да влезе в затвора.
Сара изглеждаше също толкова съкрушена, колкото и той. Знаеше, че ще се случи, бе направила всичко, за да се подготви психически, и не бе изненадана. Просто се чувстваше съсипана заради него, заради самата себе си и заради децата им, които щяха да пораснат почти без да познават баща си.
— Съжалявам – прошепна тя, а после адвокатите им помогнаха да излязат от залата.
Евърет се впусна в действие. Трябваше да направи снимки, които да изпрати на „Скууп“. Беше му противно да се натрапва на Сара в такъв ужасен за нея момент, но нямаше друг избор, освен да се втурне към тях в мига, в който излязоха от залата и попаднаха в хватката на фотографите и телевизионните камери. Това му беше работата. Сет почти ръмжеше, докато си проправяше път през тълпата, а Сара сякаш всеки миг щеше да припадне, докато го следваше към луксозния автомобил с шофьор, който ги очакваше пред съда. Само след минути бяха изчезнали, а останалите започнаха да се въртят насам-натам.