Евърет видя Маги на стъпалата на съда. Не беше успяла да се приближи до Сара, за да й каже каквото и да било. Той й махна, тя го забеляза и слезе да го посрещне. Лицето й бе натъжено. И тя изглеждаше разтревожена, макар че решението на заседателите не бе изненада. А при произнасянето на присъдата със сигурност щеше да е още по-лошо. Нямаше начин да се предвиди на колко години ще го осъди съдията, но вероятно щеше да остане зад решетките много дълго време, особено след като не бе признал вината си и бе настоявал за съдебен процес, платен с парите на данъкоплатците, с надеждата, че отборът му от скъпоплатени и знаменити адвокати ще успее да го отърве. Единственото, което бе успял да постигне, бе да намали вероятността за снизходителна присъда. Беше натискал всички възможни лостове до последно и сега съществуваше голяма вероятност съдията да ги натисне обратно. Той имаше голяма свобода на действие при определянето на размера на присъдата и Маги се боеше от най-лошото за Сет и Сара.
— Толкова ми е мъчно за нея – каза тя на път към взетата под наем за сметка на „Скууп“ кола, която Евърет бе паркирал в гаража.
Работата на Евърет в Сан Франциско бе приключила. Щеше да се върне за деня на присъдата и може би да направи няколко снимки на Сет при влизането му във федералния затвор. След тридесет дни за Сет всичко щеше да бъде свършено. Дотогава щеше да остане на свобода под гаранция. А след като съдебният изпълнител върнеше парите от гаранцията, щеше да започне защитата му по обвиненията, повдигнати от измамените инвеститори. Днешната присъда бе всичко, от което имаха нужда, за да повдигнат искове и вероятно да ги спечелят. А когато това станеше, за Сара и децата нямаше да остане нищо. Тя го знаеше, както и Евърет, и Маги. Беше измамена също толкова жестоко, колкото и инвеститорите. Те можеха да го съдят, правителството можеше да го накаже, а единственото, което можеше да направи Сара, бе да събере парченцата от своя живот и от живота на децата. Според Маги това бе отчайващо несправедливо, но така стояха нещата. Ненавиждаше мисълта, че такива неща се случват на добри хора. Изглеждаше много натъжена, докато влизаше в колата на Евърет.
— Зная, Маги – рече нежно той. – И на мен не ми харесва. Но нямаше никакъв начин да му се размине.
Това беше грозна история с тъжен край – не хепиенда, на който се бе надявала Сара, когато се омъжи за Сет, нито пък край, който някой от познатите й би й пожелал.
— Просто ми е много мъчно за Сара.
— И на мен – каза Евърет и включи двигателя.
„Тендърлойн“ се намираше недалеч от съда и само след няколко минути спряха пред блока на Маги.
— Довечера ли ще летиш за Ел Ей? – попита Маги тъжно.
— Предполагам. Утре сутрин трябва да съм в офиса. Трябва да разгледам снимките и да сглобя цялата история. Искаш ли да хапнем някъде, преди да тръгна?
Мисълта, че трябва да я остави, бе непоносима, но вече бе прекарал в Сан Франциско повече от месец и в „Скууп“ го чакаха.
— Не мисля, че ще мога да ям – призна си тя. А после се обърна към него със замислена усмивка. – Ще ми липсваш, Евърет.
Беше свикнала с присъствието му и с ежедневните им срещи в съда и след това. Почти всеки ден бяха излизали на вечеря. Отсъствието му щеше да остави ужасна празнина в живота й. Осъзнаваше обаче също така, че това ще й даде възможност да разбере какви са чувствата й към него. Също като Сара и тя трябваше да вземе някои важни решения. Сара не я очакваше никакво бъдеще, ако останеше със Сет, поне не до излизането му от затвора, което щеше да се случи след много дълго време. Все още не бе започнал да излежава присъдата си, всъщност съдията дори не я бе произнесъл. А нейната присъда щеше да бъде също толкова дълга, колкото неговата. На Маги това й се струваше като жестоко и необичайно наказание. В нейния случай обаче, каквото и да решеше, щеше да спечели нещо. А също така и да загуби. И в двата изхода печалба и загуба се преплитаха и бе невъзможно да се разделят. Точно това правеше решението толкова трудно.
— И ти на мен, Маги – каза Евърет и й се усмихна. – Ще се видим, когато дойда за присъдата. А може и някой ден да се отбия за малко, ако искаш. От теб зависи. Единственото, което трябва да направиш, е да ми се обадиш.