Съдията бе проучил финансовото състояние на Сет и му наложи глоба в размер на два милиона долара, която щеше да го остави разорен след продажбата на цялото му останало имущество. Освен това постанови, че Сет ще прекара в затвора петнадесет години – по три за всяко от петте престъпления, за които го бяха признали за виновен. Присъдата бе сурова, но петнадесет години все пак не бяха тридесет. Докато слушаше, един мускул на челюстта на Сет се втвърди, но този път той бе подготвен за лошите новини. Предишния път, докато чакаше решението на съдебните заседатели, се надяваше, че ще стане някакво чудо, което да му позволи да се измъкне. Сега не очакваше чудо. И когато чу присъдата, осъзна, че Сара е права да иска развод. Ако излежеше пълната си присъда, когато излезеше, щеше да е петдесет и три годишен, а тя – на петдесет и една. Сега бяха съответно на тридесет и осем и тридесет и шест. Петнадесет години бяха дълго време, за да чакаш, когото и да било. Ако извадеше късмет, можеше да излезе след дванадесет, но дори и така пак беше прекалено много. Тя щеше да е на четиридесет и осем – твърде дълго време, прекарано без съпруга й. Когато го освободяха, Моли щеше да бъде деветнадесетгодишна, Оливър – на седемнадесет. Тази мисъл го накара да осъзнае, че Сара е права.
Изведоха го от съдебната зала с белезници. Сара се разрида. В близките няколко дни щяха да го прехвърлят във федерален затвор. Адвокатите му бяха помолили за възможно най-меки предохранителни мерки, което съдът щеше да обмисли, а Сара бе обещала да го посети веднага след прехвърлянето му въпреки напредването на процедурата по развода. Не искаше да го изхвърля от живота си – просто не можеше да продължи да бъде негова жена.
Докато го извеждаха, той се обърна и я погледна. Точно преди да му сложат белезниците, свали от пръста си венчалната си халка и я хвърли към нея. Бе забравил да я свали сутринта, когато бе снел от китката си златния часовник и го бе прибрал в куфара, който бе поръчал да занесат на нейния адрес. Беше й казал да раздаде дрехите и да залази часовника за Оли. Цялата сцена бе ужасна и Сара остана на мястото си, разтърсвана от ридания и стиснала в ръка венчалната му халка. Евърет и Маги я изведох от съдебната зала, заведоха я в апартамента й и я сложиха в леглото.
През уикенда на Деня на загиналите във войните* след произнасянето на присъдата на Сет Маги отлетя до Лос Анджелис за концерта на Мелани. Опита се да убеди Сара да я придружи, но безуспешно – приятелката й смяташе да заведе децата да посетят Сет в затвора. Щяха да го видят за пръв път след влизането на присъдата в сила и Сара осъзнаваше, че тази среща ще е голям шок за всички и че ще трябва да положат много усилия, за да се приспособят към новите обстоятелства.
[* Празнува се последния понеделник на месец май. – Б.пр.]
Евърет бе попитал Маги няколко пъти как се справя Сара. Маги отговаряше, че на пръв поглед всичко е наред. Приятелката й продължаваше да води нормален живот, да ходи на работа и да се грижи за децата си, но бе изпаднала в дълбока депресия и това бе напълно разбираемо. Щеше да й отнеме време – може би много дълго време, – за да се възстанови от случилото се. В живота и в брака й бе избухнала бомба, голяма колкото тази над Хирошима. Разводът продължаваше да се придвижва така, както бе предвидено.
Евърет посрещна Маги на летището и я заведе до малкия хотел, където щеше да отседне. Тя си бе уговорила среща с отец Калахън за същия следобед – каза, че не го е виждала цяла вечност. Евърет я закара при свещеника и я остави там, за да се заеме с историята, която му бяха възложили. Начинът, по който бе отразил процеса на Сет, бе толкова забележителен, че му бяха предложили работа в „Тайм“, а от „Асошиейтид прес“ го канеха да се върне. Не беше близвал алкохол от две години и се чувстваше здрав и стабилен като скала. Беше дал на Маги медала си по случай две години трезвеност, за да го пази за късмет, както бе направил с първия. Тя ценеше и двата и ги носеше навсякъде със себе си.
Същия ден двамата вечеряха с Мелани, Том и Джанет. Мелани и Том им разказаха, че съвсем наскоро са отпразнували първата си годишнина, а Джанет изглеждаше далеч по-спокойна и ведра, отколкото очакваше Маги. Беше срещнала някакъв мъж, с когото си прекарваше страхотно. Той работеше в музикалния бизнес, така че двамата имаха много общи неща. Освен това като че ли се бе примирила, че дъщеря й вече взема сама решенията си, макар че Евърет никога не бе допускал, че е възможно. Скоро Мелани щеше да навърши двадесет и една. През последната година бе станала самостоятелна и уверена в себе си.