Това лято отново й предстоеше турне, но значително по-кратко от предишните – само четири седмици вместо предишните девет или десет и само в по-големите градове. Том си бе взел двуседмичен отпуск, за да отиде с нея, а освен това Мелани се бе споразумяла с отец Калахън да замине за Мексико през септември, въпреки че този път щеше да остане само един месец. Не искаше да се отделя от Том прекалено дълго време. Младата двойка сияеше от щастие. Евърет направи цял куп снимки по време на вечерята, включително една на Мелани и майка й и друга – на Мелани и Маги. Младата певица благодари на Маги, задето е променила живота й и й е помогнала да порасне и да се превърне в жената, която иска да бъде, макар че го каза така, че майка й да не я чуе. По-рано, през май, бе дошла и отминала годишнината от земетресението в Сан Франциско – събитие, за което всички те си спомняха едновременно с ужас и умиление. Този трус бе донесъл на всички много хубави неща, но никой не бе забравил шока и травмите, които изживяха. Маги спомена, че тази година отново е имало Бал на най-малките ангелчета, но не е бил организиран от Сара. Тя дори не бе присъствала – бе прекалено заета с юридическите проблеми на Сет. Маги се надяваше, че следващата година Сара отново ще поеме организирането. Всички се съгласиха, че балът бе прекрасен, докато градът не се разтърси от земетресението.
Евърет и Маги останаха по-дълго от обичайното у Мелани. Всички се чувстваха отпуснати и спокойни. След вечерята Евърет и Том поиграха билярд. Том спомена, че с Мелани смятат да заживеят заедно. Беше малко неудобно, че тя все още живее с майка си, и макар че бе поомекнала, Джанет със сигурност не беше ангел. Тази вечер пи прекалено много и при все че си имаше приятел, Евърет почувства, че ако не беше Маги, тя щеше да се опита да му се натиска. Напълно разбираше защо Том и Мелани искат свое място. А и на Джанет й бе време да порасне и да започне да се справя сама с живота си, вместо постоянно да се крие зад славата и известността на Мелани. На всички им бе време да пораснат.
Евърет изпрати Маги до хотела и по пътя двамата се увлякоха в приятен разговор. Винаги му бе приятно с нея. Говориха за младата двойка и колко се радват за тях. Когато най-после стигнаха до мотела, на Маги ужасно й се спеше и се прозяваше. Евърет я целуна и я изпрати до вратата на стаята й, обгърнал кръста й с ръка.
— Между другото, как мина срещата ти с отец Калахън? – попита той. Бе забравил да й зададе този въпрос по-рано, а искаше да е осведомен за всичко, свързано с нея. – Надявам се, че няма и ти да заминеш за Мексико – пошегува се той.
Маги поклати глава и отново се прозя.
— Не, ще работя за него тук – рече сънливо тя и се сгуши до Евърет, преди да влезе в стаята.
— Тук ли? В Ел Ей? – попита объркано Евърет. – Искаш да кажеш в Сан Франциско.
— Не, искам да кажа тук. Трябва му някой, който да управлява мисията тук, докато той е в Мексико по четири или шест месеца всяка година. Мога да помисля за нещо друго след този период, а може и отецът да реши да ме задържи, ако свърша добра работа,
— Един момент – каза Евърет и се втренчи в нея, – Обясни ми пак. Значи си приела да работиш в Ел Ей от четири до шест месеца? Какво мислят за това в твоя орден? Или все още не си им казала? – Но той знаеше, че ръководителите на ордена й дават голяма свобода да работи, където пожелае,
— Хмм… казах им… – отвърна Маги и обви ръце около кръста му.
Евърет все още беше объркан.
— И са съгласни да те пуснат да дойдеш да работиш тук? – Сега се усмихваше. Тази мисъл му харесваше, а виждаше, че и на нея й допада. – Удивително. Не мислех, че са толкова разбрани – просто ей така да те оставят да отпрашиш за друг град.
— Те вече нямат думата – рече тихо тя.
Евърет погледна дълбоко в очите й.
— Какво казваш, Маги?
Тя си пое дълбоко дъх и го прегърна още по-силно. Това решение бе най-трудното в живота й. Не го бе обсъждала с никого, освен с хората от църквата. Това бе избор, който трябваше да направи сама, без натиск от негова страна.
— Преди два дни ме освободиха от обета ми. Не исках да ти го казвам, преди да дойда тук.
— Маги!… Маги?… Вече не си монахиня, така ли?
Евърет я гледаше с недоверие, а тя поклати глава, опитвайки се да спре сълзите си.
— Не. Не знам каква съм сега. Преживявам криза на идентичността. Обадих се на отец Калахън за работата, така че да мога да работя и тук, ако искаш да дойда. С изключение на това не знам какво ще правя оттук нататък. – Тя се засмя през сълзи. – Освен това съм най-старата девственица на планетата Земя.
— О, Маги, обичам те… Боже мой, ти си свободна!
Тя кимна и той я целуна. Сега вече не трябваше да се чувстват виновни заради тази целувка. Можеха да открият и изживеят всичко, което изпитваха един към друг. Можеха да се оженят и да имат деца. Маги можеше да му стане съпруга, а можеше и да не стане – както решаха. Сега можеха да изберат каквото пожелаят.