— Благодаря ти, Маги – рече пламенно той. – Благодаря ти с цялото си сърце. Не мислех, че ще можеш да го направиш, и не исках да те притискам, но през всички тези месеци едва не се поболях от тревога.
— Знам. И с мен беше същото. Исках да направя верния избор. И ми беше много трудно.
— Знам – каза той и отново я целуна. Не искаше да я притиска и този път. Знаеше, че ще й трябват много време и усилия, за да се приспособи към новия си живот, в който вече не бе монахиня. Тя бе член на религиозен орден от двадесет и една години – почти половината от живота си. Евърет обаче не можеше да не мисли за бъдещето. И най-хубавото бе, че тяхното бъдеще им принадлежеше. – Кога ще можеш да се преместиш?
— Когато кажеш. Наемът за апартамента ми е месец за месец.
— Утре – каза Евърет, замаян от радост. Нямаше търпение да се върне у дома и да се обади на наставника си, който му бе предложил да се запише в КОДА – програма от дванадесет стъпки за хора, зависещи от друг човек, тъй като смяташе, че Евърет е запленен от недостъпността на Маги. Коя друга жена би била по-недостъпна от една монахиня? И сега монахинята бе негова! – Ще ти помогна да се преместиш другата седмица, стига да искаш.
Маги се засмя.
— Целият ми багаж най-вероятно ще се побере в два куфара, а освен това къде ще живея?
Все още не бе направила никакви планове. Беше напуснала ордена едва преди два дни, а до този следобед нямаше и работа. Досега не бе имала време да се замисли за търсенето на жилище.
— Искаш ли да дойдеш да живееш с мен? – попита предпазливо Евърет, все още на вратата на хотелската й стая.
Тази нощ започваше да се превръща в най-прекрасната в живота му, както и в нейния. Но Маги поклати глава. Имаше някои неща, които не искаше да приеме.
— Не и ако не сме женени – каза тихо тя.
Не искаше да го притиска, но и не искаше да живее с мъж, за когото не е венчана. Това бе в разрез с всичко, в което вярваше, и бе твърде разкрепостено за нейния вкус. Беше се върнала в света едва от два дни и по никакъв начин не бе готова да живее в грях с него, колкото и щастлива да я правеше той.
— Може да се уреди – усмихна се Евърет. – Само чаках да получиш свободата си. Маги, ще се омъжиш ли за мен?
Искаше да го направи по-изискано, но не се стърпя. И двамата бяха чакали прекалено дълго Маги да вземе решението си и да се освободи.
Тя кимна засияла и изрече думата, която той чакаше да чуе от толкова отдавна:
— Да.
Той я сграбчи в прегръдките си, завъртя я в кръг, целуна я и я пусна на земята. Поговориха още няколко минути, а после Маги влезе усмихната в стаята си, а Евърет си тръгна с обещанието да й се обади веднага щом се събуди на сутринта или може би дори по-рано – още щом се върнеше у дома. Животът им тъкмо започваше. Евърет не вярваше, че Маги ще се реши да се откаже от обета си, но го бе направила. Още по-удивително бе това, че ги бе събрало не друго, а земетресението. Тя бе една безкрайно смела жена. Евърет знаеше, че завинаги ще е благодарен, задето ще бъде негова.
Концертът на следващия ден бе фантастичен. Мелани бе невероятна. Маги никога не я бе виждала да пее на голям концерт – само на благотворителния бал, който бе далеч по-малък. Евърет й бе разказал за концертите на Мелани и тя бе изслушала всичките й компактдискове – Мелани й ги бе изпратила като подарък след земетресението. И все пак Маги се оказа неподготвена за невероятното преживяване да я види на сцената и да я чуе как пее в такава голяма зала. Остана поразена. Представлението бе наистина страхотно. Маги седеше на предния ред заедно с Том, докато Евърет си вършеше работата за „Скууп“. Бе решил да приеме предложението на „Тайм“, но все пак трябваше да даде в „Скууп“ предизвестие, че напуска. Изведнъж всичко в живота му се бе променило, и то към по-добро.
След представлението Маги и Евърет вечеряха заедно с Том и Мелани и Евърет окуражи Маги да им каже голямата новина. Отначало Маги изглеждаше смутена, но после обяви, че с Евърет ще се оженят. Все още не бяха определили датата, но цял следобед обсъждаха плановете си. Маги не можеше да си представи голяма сватба – в името на истината не можеше да си представи дори и малка, затова предложи отец Калахън да ги венчае тихо веднага след преместването й в Ел Ей. Като бивша монахиня й се струваше нередно да вдига шум около венчавката. Каза, че е прекалено възрастна за бяла рокля, а освен това денят, в който бе изрекла обета си, й се струваше като първа венчавка. Най-важното бе, че ще се оженят, а кога и как щеше да се осъществи тази сватба й се струваше далеч по-малко важно. Венчавката щеше да представлява последен символ на връзката й с Евърет, както и свещен съюз. Всичко, от което имаше нужда, бе съпругът й, Бог, на когото бе служила през целия си живот, и един свещеник.