Затворът, в който бяха въдворили Сет, бе с минимални охранителни мерки. Намираше се в Северна Калифорния и условията му се считаха за добри. До него имаше горски лагер и затворниците работеха като лесничеи, като следяха за безопасността на местността и се бореха с пожарите, които пламваха от време на време. Сет се надяваше скоро и той да започне такава работа.
Междувременно адвокатите му бяха дръпнали някои струни и му бяха осигурили отделна килия. Той бе настанен удобно и не го заплашваше никаква опасност. Останалите затворници също бяха тук за злоупотреби. В действителност престъпленията на повечето от тях приличаха на това на Сет, само дето бяха в по-малък мащаб. Ако не друго, тези хора го считаха за герой. За женените имаше съпружески посещения, всеки можеше да получава колети, а „Уол Стрийт Джърнъл“ бе редовно четиво за повечето затворници. Наричаха затвора „извънградски клуб на федералните затворници“, но така или иначе той си оставаше затвор. Сет болезнено усещаше липсата на свобода, на жена си и на децата си. Не съжаляваше за това, което бе направил, но много съжаляваше, задето го бяха разкрили.
Сара и децата бяха дошли да го видят в първия затвор, където го бяха настанили – в Дъблин, на югоизток от Оукланд, докато уреждаха постоянното му преместване. Тази среща бе напрегната, плашеща и шокираща за всички тях. Сега обаче посещенията им в затвора приличаха повече на посещения в болница или в някой лош хотел насред гората. Наблизо се намираше едно градче, където Сара и децата можеха да пренощуват. Сара можеше да поиска съпружеско посещение, тъй като разводът им все още не бе приключил, но в нейното съзнание с брака им бе свършено. Сет съжаляваше и за това, както и за скръбта, която й бе причинил и която бе видял съвсем ясно в очите й преди два месеца, когато го бе посетила заедно с децата. Сега щеше да ги види за пръв път това лято – затворът бе далеч от обичайните пътни артерии, а освен това доскоро бяха отсъствали от Калифорния – още през юни бяха отишли при родителите на Сара на Бермудите.
Чакаше ги, изнервен в горещата августовска сутрин. Приглади панталона и ризата в цвят каки и излъска предписаните от устава на затвора кафяви кожени обувки. Едно от нещата, които му липсваха, бяха скъпите му английски обувки.
Когато дойде времето за посещение, той отиде до тревистата площ в началото на лагера. Там си играеха децата на затворниците, докато родителите им си говореха, целуваха се и се държаха за ръце. И тогава, докато напрегнато наблюдаваше пътя, той видя как колата им се приближава. Сара паркира и извади от багажника кошница за пикник. На посетителите се позволяваше да носят храна. Оливър вървеше до майка си, уловен за полата й, с изписана в очите предпазливост, а Моли подскачаше до тях, стиснала под мишница една кукла. За един кратък миг той почувства как в очите му напират сълзи. И тогава Сара го забеляза. Тя му махна, мина през пропускателния пункт, където провериха кошницата, и тримата влязоха в района на затвора.
Докато се приближаваха към него, Сара му се усмихна. Той видя, че е понапълняла и не изглежда така ужасно изнемощяла както преди началото на лятото след процеса. Моли се втурна в прегръдките му, а Оливър предпазливо се отдръпна назад, но след малко се приближи към него, макар все още да беше бдителен. А после погледът на Сет срещна този на Сара. Тя леко го целуна по бузата и остави кошницата на земята, докато децата тичаха наоколо.
— Изглеждаш добре, Сара.
— Ти също – отвърна тя.
Чувстваше се неудобно. От последната им среща бе изминало дълго време и много неща се бяха променили. От време на време Сет й изпращаше имейли и тя им отговаряше, като му разказваше за децата. Искаше му се да й каже много повече, но не смееше. Тя бе определила границите и той нямаше друг избор, освен да ги уважава. Не й каза, че му липсва, макар че това беше истината. Тя също не му каза колко й е трудно без него все още. В сегашните им отношения нямаше място за такива признания. Гневът я бе напуснал и всичко, което бе останало на негово място, бе тъга. Ала имаше и някакъв покой сега, когато най-после бе продължила живота си. Вече нямаше място за укори или съжаления. Беше се случило. Свършено беше. И до края на живота си двамата щяха да споделят любовта към децата си, решенията за бъдещето им и спомени за едно отминало време.
Тя сервира обед за всички на една от масите за пикник, Сет донесе столове. Двете деца се редуваха на коленете му. Сара бе донесла вкусни сандвичи от един магазин за готова храна, плодове и чийзкейк, който знаеше, че Сет обича. Дори се беше сетила да донесе от любимия му шоколад, както и една пура.