— Нашата Майка Тереза – пошегува се той, без да знае, че много хора са сравнявали Маги със светицата монахиня.
От нея се излъчваше същата смиреност, енергия и безгранично състрадание, които извираха от вярата й и от доброто й сърце. Вътрешният й огън почти се долавяше отвън.
— Мисля, че кармелитите щяха да бъдат прекалено кротки за мен – твърде много молитви и недостатъчно истинска работа. В своя орден се чувствам далеч по-щастлива – сподели тя, докато отпиваха минерална вода.
От нея наистина се излъчваше спокойствие.
Днешният ден отново бе горещ, също като неочакваната топлина в деня на земетресението. В Сан Франциско никога не беше горещо – но ето че сега жегата бе факт. Късното следобедно слънце галеше лицата им.
— Никога ли не ти е омръзвало? Или не ти се е случвало да се запиташ дали това наистина е призванието ти? – попита той.
Вече се бяха сприятелили и Евърет бе очарован от нея.
Маги изглеждаше изумена.
— Не. Защо?
— Защото повечето хора в един или друг момент се чудят какво правят с живота си или дали са избрали верния път. На мен ми се случва доста често – призна той и тя кимна.
— Изборите, пред които си бил изправен, са били по-тежки от моите – каза нежно тя. – Да се ожениш на осемнайсет, да се разведеш, да оставиш сина си, да напуснеш Монтана, да се захванеш с работа, която сама по себе си също е почти призвание. Такава работа означава да пожертваш целия си личен живот. А после си решил да се откажеш от нея и да спреш да пиеш. Всички тези решения са били важни и навярно не ти е било леко да ги вземеш. В сравнение с тях изборите, които съм правила аз, винаги са били по-лесни: отивам, където ме изпратят и върша каквото ми казват. Послушание. Това прави живота далеч по-прост. – В гласа й звучеше ведрост и увереност.
— Наистина ли е толкова просто? Никога ли не ти се е случвало да не си съгласна с висшестоящите си или да поискаш да направиш нещо, което самата ти желаеш да сториш?
— Моят висшестоящ е Бог – отвърна Маги простичко. – В крайна сметка, работя за Него. И да – добави предпазливо тя, – понякога мисля, че това, което иска майката игуменка или това, което казва епископът, е глупаво или недалновидно, или пък прекалено старомодно. Повечето хора в нашите среди ме смятат за прекалено радикална, но пък ме оставят да правя каквото искам. Знаят, че няма да ги посрамя, а аз се опитвам да бъда по-дипломатична, когато става дума за местната политика. Такива разговори огорчават всички, особено когато съм права. – Тя се усмихна весело.
— Изобщо ли не те вълнува, че нямаш свой собствен живот?
Това надхвърляше всичките му представи. Евърет бе прекалено независим, за да прекара живота си в послушание пред когото и да било, особено пред Църквата и хората, които я управляваха. Но животът на Маги бе точно такъв.
— Това е моят живот. Обичам го. Няма значение дали работя тук, в „Президио“, или в „Тендърлойн“, дали се занимавам с проститутки или с наркомани. Тук съм просто за да им помогна в името на Бога. Малко приличам на военните, които служат в името на страната си. Просто изпълнявам заповеди. Не е необходимо сама да определям правилата.
Евърет открай време имаше проблеми с правилата и с авторитетите; в един период от живота си пиеше точно по тази причина. Това бе неговият начин да отхвърли правилата, да се спаси от убийственото напрежение, което изпитваше, когато другите му казваха какво да прави. В това отношение Маги бе далеч по-сговорчив човек от него, дори и сега, когато бе спрял да пие. Авторитетът на висшестоящите понякога все още го дразнеше, макар да се бе научил да го приема по-леко – сега бе по-възрастен и по-зрял. Клиниката за рехабилитация също бе помогнала.
— Когато го казваш така, звучи толкова просто – каза с въздишка Евърет, допи водата си и погледна внимателно монахинята. Маги бе красива жена, но някак резервирана, като че ли внимаваше да не се сближи прекалено много с хората на лично ниво, като жена. Когато я гледаше, си мислеше, че е прекрасна, но помежду им винаги съществуваше невидима стена и Маги упорито я крепеше. Тази преграда бе по-могъща от расото, което не носеше. Независимо дали другите можеха да разберат това или не, Маги никога не забравяше, че е монахиня, и беше доволна от това.
— Наистина е просто, Евърет – рече нежно тя. – Получавам напътствията си направо от нашия Отец и правя това, което той ми нареди – това, което ми изглежда правилно в момента. Отредено ми е да служа, а не да управлявам нещата или да казвам на хората как да живеят. Не това е работата ми.