Междувременно Мелани се бе върнала във временната болница и легна да спи на едно от празните походни легла, които държаха в очакване на нови пациенти. Сестрата, която бе нощна смяна, й каза, че може да остане там, след като Мелани обясни, че има проблем в собствената й зала. Обеща да стане, ако дойде нов пациент и леглото им потрябва.
— Не се тревожи за това – рече благо сестрата. – Легни и поспи малко. Изглеждаш ужасно уморена.
— Наистина съм уморена – потвърди Мелани, а после остана будна часове наред, мислейки за лицата на Ашли и Джейк, изникващи от спалния чувал.
Не остана съвсем изненадана от това, което бе направил Джейк, макар че го мразеше за стореното и смяташе, че е абсолютно прасе да й изневерява с най-добрата й приятелка. Не, това, което я бе наранило най-много, бе предателството на Ашли. И двамата бяха слаби и егоистични – нагли, безсрамни използвачи, които гледаха да извлекат колкото се може повече облаги от връзката си с нея. Мелани знаеше, че това един от страничните ефекти от успеха й, и вече бе преживявала и други подобни предателства. Само че вече й прилошаваше от всички разочарования, произтичащи от звездната слава. Никога ли нямаше да намери любов, честност, добро отношение, лоялност и истински приятели?
На следващата сутрин Маги я намери дълбоко заспала на болничното легло. Монахинята се наведе и внимателно я покри с одеяло. Не знаеше какво е довело Мелани тук, но инстинктивно усещаше, че е нещо лошо. Реши да я остави да спи, докато се събуди сама, и си помисли, че прилича на унесено в сън дете. А после се отдалечи, за да започне деня си. Трябваше да направи толкова много неща.
В понеделник сутрин напрежението в дома на Сара и Сет на „Дивисадеро“ бе осезаемо и всепоглъщащо. Както постоянно правеше след земетресението, Сет и днес опита всички домашни телефони, мобилните и дори блекбърито си, но безуспешно. Сан Франциско все още бе изцяло отрязан от останалия свят. В небето бръмчаха хеликоптери, които летяха ниско, за да проверят състоянието на хората и да докладват в Службата за аварийни ситуации. На много места из града все още виеха сирени. Хората, които можеха да останат по домовете си, не излизаха от тях. Улиците на Сан Франциско приличаха на улици на някакъв призрачен град. А в дома на семейство Слоун витаеше усещането за предстояща гибел. Сара се държеше по-далеч от Сет и се занимаваше само с децата. Малките все още се придържаха към утвърдения си начин на живот, но родителите им почти не си говореха. Потресаващото признание на Сет бе накарало Сара да онемее от шок, който дори сега, няколко дни по-късно, все още не бе отминал.
Тя приготви закуска на децата, макар че хранителните им запаси вече започваха да намаляват, поигра си с тях в градината и ги полюля на люлката, която висеше там. Моли не преставаше да се удивлява на падналото дърво. Кашлицата и ушенцето на Оливър бяха започнали да минават благодарение на антибиотиците. И двете деца бяха в добро настроение – нещо, което не можеше да се каже за родителите им. Сара и Пармани им направиха сандвичи с желе, фъстъчено масло и нарязани банани за обяд и ги сложиха да спят. Когато Сара най-после отиде да види Сет, къщата бе утихнала.
Завари го в кабинета му. Изглеждаше съсипан и се взираше невиждащо в стената, потънал в мисли.
— Добре ли си? – попита Сара.
Той дори не си направи труда да отговори, просто се обърна и я погледна отчаяно. Всичко, което бе изградил за семейството им, бе на път да се срине. Той изглеждаше съкрушен. Лицето му бе посивяло.
— Искаш ли обяд?
Сет поклати глава и отново я погледна с въздишка.
— Разбираш какво ще се случи, нали така?
— Не, всъщност не – отвърна тихо тя и седна на един стол. – Зная това, което ми каза – че ще има одит на счетоводните книги на Съли, ще се разбере, че парите на инвеститорите ги няма, и тогава ще ги проследят до твоята сметка.
— Нарича се кражба и заблуждаване с цел измама. Това са федерални престъпления, Сара. Да не говорим за съдебните процеси, които ще повдигнат инвеститорите на Съли и дори моите. Очаква ни дяволска бъркотия, Сара. И вероятно ще продължи много, много дълго време.
Не бе мислил за нищо друго от четвъртък вечер насам, а Сара – от петък сутринта.
— Какво означава това? Какво искаш да кажеш с „бъркотия“? – попита тъжно Сара. Искаше да разбере какво ги очаква, защото каквото се случеше на Сет, щеше да се случи и на нея.